© Bulfoto | | Тройка кебапчета с бира и музиката да свири! Няма българин, който да не си оближе пръстите, хапвайки от този деликатес. Напоследък обаче все по-рядко се намират вкусни кебапчета. Но има места у нас, където още пазят старите традиции и рецепти в приготвянето на сместа и печенето. Едно от тях е Бачково.С право това асеновградско село, разположено в полите на Родопите, може да се нарече столица на българското кебапче. Десетки скари димят по пътя, а от тях се носи аромат на печено и дървени въглища. Дори да не си гладен, няма как да не спреш.
В Гърция например има едно село на Халкидическия полуостров - Продромос, което се слави като столица на сувлакито (шишчето). И там по подобие на Бачково е осеяно със скари. Всеки грък знае, че това е мястото, където може да намериш най-доброто сувлаки.
"Хубавото кебапче става от хубаво месо, както хубавото вино се прави от хубаво грозде", казва 46-годишният Румен Чукалов. Близо две десетилетия той пече и продава в уличката, която води към Бачковския манастир. Научил занаята от баща си. Не се притеснява от изобилната конкуренция, защото е усвоил майсторлъка до съвършенство.
Има много тънкости, твърди Румен. Една от тях е в смилането на месото, другата е в подправките, а третата - в печенето.
"Каймата трябва да втаса поне 24 часа, да улегне, както се казва. След това е много важно на каква скара ще ги приготвяш. Някои ползват електрически, други - газови. Аз обаче открай време съм на дървени въглища", открехва кебапчията.
Според него разликата е съществена. "Едно е да печеш пиле на грил с газ, друго на жар", дава пример той. Ядосва се, че всеки мисли кебапчийството за лесна работа. "Смятат, че като вземат каймата и я хвърлят на скарата, всичко е готово", пали се Чукалов. Доста самодейци в последните години компрометирали българското кебапче.
"Ние обаче държим на качеството. Затова хората идват тук. Може някои да нямат пари за сувенири, но за две кебапчета с топла питка и студена бира намират", радва се майстор Румен. При колегите му в по-непретенциозните заведения, бройката върви по 60 стотинки. В по-известните ресторанти в селото се предлагат и на двойна цена.
"Нашите кебапчета са дълги, това им придава търговски вид и изглеждат още по-апетитно", издава Чукалов. Каймата обикновено е от свинско, но може да се прибави и малко телешко. Стават по-вкусни, но и по-сухи", допълва той. Казва, че от кебапче до кебапче има голяма разлика. Ако е от стари вносни меса, нямат хубава спойка и се ронят. За вкус да не говорим.
"Нашето българско месо е супер, в него е истината", категоричен е Румен. Всеки ден в 8 ч той пали скарата и до вечерта не престава да пече и продава.
"Българското кебапче е изцяло наше. Обезателно трябва да се патентова, както и ракията", убеден е Чукалов. Колегите му го подкрепят. Според тях кебапчето е неизменен спътник на българската трапеза.
То присъства както на весели купони с музика и танци, така и на тъжни помени. Сервира се на сватби и погребения. Превърнало се е в национален символ. Някой го определят като мост между Ориента и Европа. Без кебапче българската кръчма няма да е същата. С него се правят и далавери. Едни забогатяват от продажби, блъскайки в каймата соя и други евтини продукти. Други пък умело го пускат в употреба по време на избори за печелене на повече гласове.
КЛАСИЧЕСКА РЕЦЕПТА
1 кг свинска кайма, 5 г кимион, 5 г черен пипер, сол и 100-150 грама студена вода. Каймата се омесва и престоява едно денонощие в хладилник. Премесва се отново и пак отлежава още половин ден на студено. Кебапчетата се оформят, като се полират с ръце, топнати във вода.
Пекат се на загрята скара, която трябва да е добре почистена и намазнена. Ако нямате сланинка, става и с марля, натопена в олио. Върти се 4 пъти, докато се образуват кафяви черти от всички страни. Стандартното кебапче е 70 грама.
Източник: в. "24 часа" |