Римляни леели вино за Дионис на Перперикон

И в предишните години аз знаех, че през римския период (I-IV в.) Перперикон преживява значителен разцвет. Благоговението, с което латински автори като Светоний и Макробий говорят за светилището на Дионис там, илюстрира преклонението на господарите на света пред тракийския култ. Данните от археологическите разкопки показаха, че тогава в свещения град са се появили множество нови изсечени в скалите комплекси, улици с колонади, мавзолеи с масивни саркофази в тях. Откритата през 2005 г. най-ранна църква в Родопите от самото начало на V в. е свидетелство, че и разпространението на християнството тръгва от древния култов център.

Липсваше обаче дебел културен пласт, чрез чието изследване да се получи цялостна представа за живота на Перперикон в първите столетия на новата ера. И ето, че през 2006-а щастието се усмихна на археолозите. Заедно с мощните слоеве от бронзовата и желязната епоха в северната част на Акропола се оказа запазен и значителен пласт от римско време. В него бяха разкопани останките на над десет масивни правоъгълни сгради, образували някога плътно застроени квартали.

Те са се развивали край условно наречения Малък дворец, чието строителство се отнася към III-IV в. А целият Акропол през този период е бил заграден с яка крепостна стена, градена от достигащи до 2 м четириъгълни дялани блокове. В един участък тя се оказа запазена на височина повече от 8 метра. Следите от различни ремонти подобно на каменна книга разказват за вражеските нашествия, на които е устояла.
Макар да се е развивал бурно през римската епоха, Перперикон си остава тракийско светилище. Както в незапомнени времена, целите долни етажи на дворци и храмове са изсечени в скалите. Сградите са монументални и величествени, но в тяхната декорация липсва характерната за римската култура пищност. Архитектурните елементи са семпли и изчистени. Времето сякаш е спряло и изминалите хилядолетия не са променили нищо в мирогледа на обитателите на свещения град.

Тази съзнателно търсена консервативност в тракийските светилища е отбелязвана от учените нееднократно.

Археологическите открития от 2006 г. по интересен начин се свързаха с някои мои наблюдения върху името на скалния град. То е познато единствено от византийски източници от ХIII-ХIV в. В пълната си форма звучи като Хиперперакион. За самите византийци обаче тя е дълга и те го съкращават на Перперакион или Перперикон. Думата несъмнено е гръцка и означава "надогнен". В нея се съчетават двете старинни функции на свещения град - топенето на злато, добивано от близките рудници, и принасянето на жертви върху огнените олтари.

Но дали Перперикон се е наричал така и в древността? Живелият в края на I в. виден римски географ Клавдий Птолемей отбелязва в своите съчинения града Пергамон, намирал се някъде в Източните Родопи. Неговите оригинални произведения са изгубени, но данните са съхранени в средновековните карти на Якуб Янгелус (1488 г.), Антониус Орбелиус (1585 г.), Йохан Лауренберг(1651 г.) и много други. Досега учените не са успели да го идентифицират с никое антично селище.

Във всички тези случаи Пергамон e отбелязан като значителен град югоизточно от Филипопол (Пловдив) и западно от Адрианопол (Одрин). Той остава северно от античните Маронея и Абдера на крайбрежието на Бяло море, както и между теченията на реките Места и Марица. Сравнени със съвременна карта, данните от Птолемеевата "География" недвусмислено свидетелстват, че Пергамон се е намирал в Източните Родопи и вероятно около средното течение на непознатата за римския географ река Арда. Изборът от антични градове в този район не оставя много възможности и определено насочва към Перперикон.

За това говори и единствената карта, на която е показана р. Арда. Тя е дело на личния картограф на Наполеон. Ромен Жоли, и е изпълнена през 1801 г. За разлика от средновековните паметници в нея географските очертания имат почти съвременен вид. Същевременно обаче са запазени много от наименованията на Клавдий Птолемей, отразяващи ситуацията от епохата на траките. В тази карта Пергамон е отбелязан точно на мястото, където проучваме днешния Перперикон.

Оказва се, че загадката на проблема е скрита в самото име. Повечето хора познават големия античен град Пергам на Малоазийското крайбрежие на днешна Турция. Отдавна е доказано, че наименованието има тракийски произход и означава "кула", "крепост". Така била наречена и цитаделата на великата Троя, около която се разиграла най-прочутата война в човешката история. Третият известен пример е за въпросния град в Източните Родопи.

И така отново достигаме до Перперикон и до неговата ранна история. Очевидно още в древни времена там е съществувала мощна цитадела с дебели стени. Несъмнено е функционирал и "долен град". Данните за него още са малко, но е сигурно, че той е бил оформен с дълбоки изсичания в скалите като Акропола и Двореца светилище, вероятно също е бил укрепен и е заемал огромна площ. Здравата цитадела на хълма спокойно би могла да е била наречена с името Пергамон и може би точно това е най-ранното наименование на Перперикон. Информацията е на вестник "Стандарт".