Розовият домат, отгледан за първи път в пловдивско село, губи битката със смъртоносен враг

Розовият домат е известен още като "голям бабин". През 1896 г. в Куртово Конаре се отглеждат първите ранни червени домати в България, пренесени от Цариград, благодарение на агронома Александър Димитров, наричан от местните дядо Александър. Легендата разказва, че е пренесъл доматеното семе в бастуна си. Същият е известен с приноса си в стопанската история на България. Смята се, че и семето на розовите домати е донесено от него и от началото на 20 век се разпространява сред местните хора. Първоначално доматите са се отглеждали за лична консумация, но през последните години, благодарение на нарасналата им популярност се отглеждат и за пазар.

Розовият домат е в Световна съкровищница на вкусовете на международната организация. 

Той се отглежда в района от над 125 години, но сега губи битката с миниращия молец. Гъсеницата на Tuta absoluta може да унищожи на 100%  доматената реколта и не е само български проблем, а и на фермерите в Испания и Италия.

“Появи се преди няколко години заради нестриктния фитосанитарен контрол при нерегламентиран внос", обясни за Euractiv.bg доц. Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Доматът от Куртово Конаре, макар и не така плодовит като останалите сортове и с крехка ципа, която го прави труден за транспортиране, има други предимства. Микробиологични изследвания показват, че сухото вещество в него е много високо – 6.5%, за разлика от други сортове, което го прави и по-издръжлив и дори и след 10 дни не гние и запазва вкусовите си качества.

Появата на миниращия молец и климатичните промени, които увеличават вредността му, зануляват усилията на местната общност. Доц. Десислава Димитрова обясни, че ларвите на молеца успяват да презимуват в почвата и ако има люта зима, почвата замръзва и те умират, а популацията на следващата година не е толкова вредна. Но с климатичните промени популацията в Куртово Конаре, което е в низината, където е топло, става още по-голяма.

“От Разложко, което е на 700-800 м надморска височина, бяха взели разсад от Куртово Конаре – и там tuta absoluta не е разпространена. Виждате как климатичните промени изтласкват културите от по-ниското към по-високото, където са новите условия подходящи за тях", каза Димитрова пред Euractiv.

“След юнските дъждове следват засушавания, което означава и много поливане и отглеждането става много трудоемко", разказва за Euractiv и Емилия Шушарова от Куртово Конаре, “все по-трудно и отчайващо е да запазим автентичния розов домат, който не е така устойчив на климатичните промени и вредителите".

За доц. Димитрова случаят с розовия домат налага извода, че климатичните промени са повсеместен проблем, който предполага мобилизиране на усилията на цялата общност. Наблюденията ѝ показват, че липсва лична емоционална връзка с храната, с продуктите.

“В Италия щеше да е различно, цялата общност, за която този домат е в кръвта им, ще се изправи и обедини за спасението. Не само в Куртово Конаре, но и навсякъде в България тази липса на емоционална и професионална ангажираност с даден продукт почти не се среща, на личностно, но не и на общностно ниво. Дори ако има опция за по-добри добиви и печалби".

Въпреки че пестицидите не помагат, Държавен фонд “Земеделие" подпомага земеделски стопани, като финансира разходите им за мерки срещу миниращия молец. За 2022 г. бюджетът на програмата е 500 000 лева (около 256 000 евро) и за участие в нея могат да кандидатстват фермери с оранжерии от над 1 декар.