"Това много ми тежи", споеля Айше Хаджисаид. По думите й тя се чувства унизена, за да иска това, което е нейно и изработено.
Усмивката, с която 45-годишната жена преподава е заразна. Въпреки, че в джоба си няма и стотинка, в клас е щастлива. По думите й децата не са виновни за ситуацията.
У дома учителката по български бързо влиза в ролята на домакиня. Тя дели дома си със своята свекърва, която е пенсионер. Най-тежко за нея е самотата - децата й учат в Кърджали, а съпругът и е далеч.
"Разчитам на мъжа ми, да ми е жив и здрав, дано Господ му дава дълги години живот. И аз като останалите жени в махалата мъжете са ни по чужбина и пращат пари, споделя учителката.
Гурбетът, който обезлюдил селото и оставил училището без деца, а Айше без заплата, се оказва и нейното спасение.
"Винаги има нещо, което човек не може да остави зад гърба си", казва Айше.
Източник: bTV