В Смолян ще бъде изградено звено за спешна медицинска помощ

С международна работна среща, проведена днес в Министерството на здравеопазването, официално започна осъществяването на проект “Преструктуриране на пилотни многопрофилни болници и развитие на спешна медицинска помощ с цел подобряване на достъпа до здравеопазване за уязвими групи от населението със специален фокус към ромското население”. Той се реализира с финансовата подкрепа на Програма ФАР и е на обща стойност 5,4 млн. евро.

Проектът се състои от два подпроекта. Единият – туининг проектът, ще продължи 18 месеца и се изпълнява от консорциум от испански и италиански експерти. Договорът за него бе нотифициран от Делегацията на Европейската комисия на 30 май 2006 г. Той е на стойност 1 млн. евро. Вторият проект - за доставка и монтаж на медицинско и немедицинско оборудване, е на стойност 4,4 млн. евро.

В рамките на проекта ще бъде разработен модел на пилотни звена за спешна медицинска помощ в две области - Враца и Смолян, които да се намират на територията на съответните областни многопрофилни болници.

При изпълнението на туининг проекта ще бъде направен преглед за реалните потребности от здравни услуги и анализи за необходимите медицински услуги в двете пилотни области и ще се изготви предложение за преструктуриране на болничните услуги в тях, както и на услугите, предоставяни от спешната медицинска помощ. Предвижда се създаването и разпространение на протоколи за добра клинична практика при спешни състояния. Ще бъдат обсъдени препоръки за мултиплициране на изградения в рамките на проекта модел на взаимодействие между болничната и спешната помощ на национално ниво.

Областите Враца и Смолян бяха определени за пилотни региони на проекта по няколко критерия. Те са средни по големина по отношение на броя обслужвано население – в границите от 100 000 до 300 000 души, имат отрицателни демографски тенденции и по-високи или равни показатели за заболеваемост и смъртност спрямо средните за страната. Регионите се намират в по-слабо развити и по-малко перспективни части на страната (от гледна точка на икономика, инфраструктура, географски условия) и са включени в стратегическите планове на правителство за бъдещо насърчаване на икономическото развитие и инвестициите. За тях е характерна висока степен на безработица и/или висок процент на малцинствени групи.

Досегашните инвестиции в здравната система в двете области са в недостатъчно голям обем. Реализираният обем дейности, както и ресурсите и персоналът на двата Центъра за спешна медицинска помощ са близки до средните за страната. За избора на двете области повлия и наличието на добра материална база, която не изисква съществени инвестиции за строително-ремонтни работи, както и готовността на ръководителите на лечебните заведения и спешните центрове да въведат новия модел на организация на дейността.

Създаването на центровете за наблюдение, диагностика и лечение на спешни състояния в медицината в пилотните области ще доведе до подобрен достъп на населението от региона до качествени медицински услуги и осигуряване на по-добри възможности за ранна диагностика, своевременно и адекватно лечение на спешните състояния в медицината с особено внимание върху сърдечно-съдовите заболявания. Ще се намали смъртността и ще се създадат условия за предотвратяване на ранни и последващи усложнения в протичането на болестта. Като ефект се очаква и намаляване на честотата на неправилно третираните и/или хоспитализирани болни. От съществено значение е и заложеното подобряване на материалната база, организацията на работа и квалификацията на медицинския персонал.

Сред дългосрочните ефекти от реализацията на двата проекта е подобряване качеството на живот на болните от сърдечно-съдови заболявания, чрез прилагане на съвременни европейски стандарти и методи за лечение на тези заболявания, повишаване на ефективността при лечението на тези заболявания чрез постигането на прецизен баланс между непосредствените разходи за диагностика и лечение и отложените икономически резултати от намалелия брой пациенти с временна или трайна нетрудоспособност.

Реализирането на двата пилотни модела ще създаде възможности за практическо изпробване на новата организация на спешната медицинска помощ и ще създаде условия за нейното въвеждане в цялата страна. Проектът ще допринесе за прилагане на съвременните концепции за своевременност, качество и ефективност на спешната помощ.