- Най-напред - нека си честитим празника на българския дух и на волята ни за свобода. Единението винаги е било основа и условие за успеха. Какъв по-добър учител от собствената ни история? България винаги е успявала когато е била единна, когато всички са загърбвали котерийните пристрастия, партийния си егоизъм, личните сметки и са се обединявали в името на общия идеал. Обратно - хвърлянето на кал по опонента, непрестанното ровене в блатото - никога и никого не са довеждали до добро. И затова днес е важно да погледнем към традициите, към онова чувство за отдаденост на каузата, на другите, на народа и на Родината. Защото сякаш ги позабравихме.
- Вие как ще отбележите днешния ден?
- От няколко години се опитвам да възродя традиции и да създам общност. И, като че ли, на най-традиционното място - трапезата. Организирам кулинарен празник, на който всеки участва с направеното от него, а жури от най-известните български професионалисти оценяват ястията, за да можем да раздадем и наградите. И всяка година празникът става все по-многолюден. Идват и много хора, които искат просто да се порадват и да споделят радостта на съседи и приятели.
- Да Ви върна към изборите - за регистрацията ви като кандидат за кмет в община Родопи внесохте подписка от 1 200 подписа, а се изискват по закон само 500. Защо?
- Истината е, че мнозина искаха да продължим - имаше хора, които не успяха да се подпишат. Но за 4 дни искахме да приключим с тази формалност по регистрацията, за да може да започне истинският разговор по проблемите и решенията. Така се получи, че събрахме 1 200 подписа. За мен не е важен броят, а фактът, че ме подкрепиха толкова хора. Постарахме се да дадем възможност на хората от всяко населено място да кажат позицията си. Благодарен съм на всички от селищата на Родопи.
Знам, че го направиха, защото разчитат, че заедно можем да постигнем напредък в нашата община. Аз имам привилегията да живея в едно от редицата добре управлявани села в общината. И бих си позволил да кажа, че това село не е село, каквото сме свикнали да си представяме като се каже тази дума. И в някои отношения е за завиждане пред града. В Брестник и улиците са оправени, и осветени, и е чисто, и подредено. Наскоро открихме и чешма. Брестничани свързват свършеното с името на кмета Георги Козов и то в продължение на години. Но: тук ще кажа, едно важно "но" - колкото и добре да се работи в отделните села, колкото усилия и да полагат кметовете им, когато куца общинското управление, когато липсва посоката и волята да се работи - нещата не се получават. Или, ако се получават, то е на парче. По тази причина, точно на този ден - 6 септември, мисля, че подписката показва истинския дух на съединението. И неговата сила. Волята за обединение в името на общата цел.