Екип на НИМ от днес започна сериозни и мащабни археологически разкопки на археологически обект Белинташ, намиращ се край асеновградското село Врата. Ръководител на 10-членния екип е Борислав Бориславов, а негов заместник е Мартин Христов. Това са първите сериозни разкопки след разкриването на обекта, които още продължат и през следващата година. Проучването се извършват със средства от Министерството на културата, като до края на 2010 година са осигурени 30 000 лева.
Откритите на скалното плато изсичания ясно говорят, че там са се извършвали ритуали. Идеята на сегашните проучвания е да се разбере през кои периоди и кога най-рано се е използвал светилището. Ще се търси повече информация и факти и за самите ритуали.
До сега на обекта е работил археологът Иван Христов. През 2003 г. той е направил два сондажа и на база събраните данни и керамични находки може да се направят предположения, че обектът е от времето на каменно-медната епоха - 5 000 г. преди Христа. Освен археолозите на обекта ще работят и геоморфолози и други специалисти.
Уникалното тракийско светилище Белинташ е паметник от национално значение.То се намира на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша. Риолитната скала е висока 1260 метра, а площта й е 5 декара.
В конфигурацията на скалните ямки съвременните астрономи виждат съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и луната се отразяват във водите на двата кладенеца в определени дати от годината.
В началото стои една библейска легенда, която се предава от поколение на поколение. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег.
Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. Древните летописи разказват, че преди векове за Белинташ се водили дълги войни между беси и одриси.