Започва „Рожен 2006”

Община Смолян започна да приема заявки за участие в Националния фолклорен събор „Рожен 2006”, съобщава заместник- кметът Михаил Генчев.

Досега заявки за участие в надпяването са подали над 170 ансамбъла и 150 индивидуални певци, игрохорци, свирачи и разказвачи, които ще се изявяват на 3 основни сцени.

Тази година съборното село ще бъде изградено на площ от 700 дка. Ливадите са част от землището на село Соколовци и ще бъдат окосени до 5 август. Постройките и трите естради са дървени и ще се монтират от местни дюлгери. Работи се по устройствен план, направен от архитектите на общината. Предвижда се още изграждане на паркинг за 4 000 леки коли и автобуси, както и монтиране на 100 химически тоалетни .

Съборът на Рожен се организира от Община Смолян, като тази година той ще се проведе на 12 и 13 август под патронажа на министъра на културата проф. Стефан Данаилов. Фолклорното събитие на годината съвпада с два ключови юбилея за нашата битност и култура – 150 години от създаването на читалищната дейност в България и 150 години от създаването на българския театър.

По традиция съборът ще се открие с химна на Родопите – „Бела съм бела юначе” под съпровод на „Стоте каба гайди”. Организаторите предвиждат и спектакъл „С България в сърцето”, в който ще участват 1000 самодейци от община Смолян.

Очаква се в националното надпяване на Рожен да се включат фолклорни групи, танцови състави, индивидуални изпълнители – певци, свирачи, игрохорци и разказвачи от цялата страна. За членове на журито са поканени видни фолклористи и музиковеди. Изпълненията стартират на 12 август от 11,00 до 17,00 часа и продължават на следващия ден от 10,00 до 12,00 часа. Заключителният концерт на лауреатите на „Рожен пее” е в неделя от 13,20 часа.

Първият голям организиран събор на Роженските поляни се е състоял на 28 юли 1898 г. по идея на свещеник Ангел Инджов. По онова време той е служил в черквата в село Соколовци, чието землище по силата на Берлинския конгрес е било разделено на две: селището остава в пределите на Османската империя, а най- хубавите му пасища– в Източна Румелия. Тъй като до 1 8 85 г. българо-турската граница е била само формална, старите родове от съседните села продължили да се събират в местността Рожен около параклисите. Срещите ставали всяка година на 27 юли, в Деня на Свети Пантелеймон - защитник на пътниците и покровител за болести и огън.

Идеята за общ събор възниква през 1898 г., когато отец Ангел Инджов призовава населението от двете страни на границата да почетат всички светии на Рожен, където и до днес се провежда националното фолклорно надпяване. Така от края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век Роженският събор придобива нов смисъл – той става място, където разделените роднини и близки се срещат веднъж в годината, обменят си новини и се веселят.

През 1908 г. съборът протича особено тържествено. В Османската империя е дадена „свобода и опрощение” за българските поборници-илинденци, а Чепеларският граничен пост и тамошната интелигенция отправят специална покана към турския щаб в Смолян да гостуват на събора. Турските офицери приемат поканата и оповестяват опрощението за родопските комити. На събора присъстват известните в целия район комити и прочути гайдари - Хвойню от Левочево, Лакудата от Чокманово и Лютата от Смолян.

След 1912 г. Роженският събор губи политическото си значение на средище за разделени фамилии, но запазва духа на родовите традиции, времето и мястото си на провеждане. На поляните започват да се събират все повече родопчани, изселени във вътрешността на страната.

Създаването на Смолянски окръг в най-новата история на България също слага отпечатък върху събора. През август 1961 г. той е обявен за най-значимото фолклорно събитие на годината: 500 самодейци - певци и инструменталисти, са аплодирани възторжено от 60-хилядна публика. Тогава се ражда и “Чудото на Рожен” - самобитният гайдарски оркестър “Сто каба гайди” с ръководител Апостол Кисьов, които правят единствената си обща репетиция в навечерието на надпяването.

От Рожен изгрява и звездата на Валя Балканска.

Връх в развитието на събора е 1972 г., когато се изявяват 3 500 самодейци, а публиката достига 150 000 човека. През 1993 г. надпяването е обявено за национално. То се провежда веднъж на 4 години в края на август, като последното му издание бе през 2000 г.