| Легендарният Тома Спространов: Аз докарах Тина Търнър в Пловдив и пя в Летния театър | ||||||
| ||||||
Тома Спространов е роден на 14 август 1941 г. в центъра на Пловдив. Учи във Второ единно училище “Лиляна Димитрова", сега “Патриарх Евтимий". Той е любимецът на момичетата. Те следят всяко негова крачка и проявление и е душата на училището, свири на духовите инструменти в училищния оркестър и организира и ръководи всички забави. Харесват го и момичета, и момчета, висок, строен, синеок, талантлив, всеотдаен. Учи английски език в курс, свири на репетиции на оркестъра и няма време за любов. Харесва руси и синеоки момичета. Сърцето му трепти, като види Нели. И сега потрепва: След гимназия записах да уча Мелиорация и борба с ерозиите - нова специалност в Агрономическия факултет, и поливно земеделие. Това е хитра специалност, защото Пловдив се намира върху подземно море и в полето хората вадят вода с помпи и имат кладенци за поливане на реколтата. Обучението ми беше много добро и полезно. Продължих да уча в Русе икономика и така придобих правото да изпробвам всички селскостопански машини. Продължавах да уча езици - английски и френски, също и полски, тъй като Полша беше една по-особена социалистическа страна. По-късно използвах познанията си по чуждите езици в материали за моите музикални предавания. Постепенно започнах да правя предавания за Радио Пловдив в рубриката “Добро утро". След концертите на естрадните изпълнители правех интервюта с най-известните и ги използвах в моите предавания. Шефовете на радиото ги харесваха. Йорданка Аначкова, партиен секретар, ми каза: “Имаш хубави предавания. Нямаш нужда от проверка". Бях много ангажиран - сутрин в “Добро утро" в 7 часа, после в 10 часа имах предаване “Добър ден". Отначало Здравко Йончев и Христо Димов и други четяха материалите ми и аз стоях до главите им да ги контролирам да не сбъркат нещо, но после реших, че е най-добре аз да си ги чета. Имам характерен, звънлив и запомнящ се глас с добра дикция. Веднъж бях на Витоша и се движех по тясна пътечка и насреща ми идват двама души. По правило в планината се поздравява. “Добър ден", поздравих аз, но чух смях и “А кой пусна радиото?". - Кои световни певци познаваш? - Естествено, всичко започна от Лили. Навремето тук пристигна шведската певица Джейн Сверт и пя страхотно в Летния театър с Лили. В момента вееше вятър от Италия и хората много харесваха Рита Павоне - мъничка, със силен глас, като Лили, с лунички. Тя добре се ориентира към нейния репертоар. Тогава тя пя със “Сребърните тигри" и разговарях с импресариото й Здравко Радоев, който прояви интерес към моите плочи и много ги хареса. А те са двустранни и на обратната страна е записана само музиката, готово за запис на песен. По-късно Георги Минчев направи някои песни с тази музика и много ги харесаха. Публиката много хареса “Рокендролът беше млад" - песен на шофьорите в Англия. Лично се познавам с тигрицата Тина Търнър. Аз я докарах тук и тя пя в Летния театър. Допринесох за това “Балкантон" да издаде нейна плоча през далечната 1972 г. Тя е Кралица на соул музиката и я смесва с рок. Заедно с Ники Кънчев взехме интервю от Царя на фънка Джеймс Браун - пее соул и фънк в бърз ритъм. Всички знаят песента за билета на Прешъс Уилсън заедно с “Иръпшън" , изпята на “Златният Орфей". Случайно се запознах с прочутия Стинг - живее нависоко, в края на Лондон, като че ли е на Бунарджика. Гледам - един човек реже увехналите рози в градина, за да поникнат нови. “Браво!" извиках възхитен аз и му припомних тази среща, като дойде в Пловдив. На фестивала на джаза в Банско се запознах с огромен 240-килограмов негър в голямо кресло - Соломон Бърк, страхотен певец. С Албано и Ромина Пауър станахме приятели. Той прави вино. От почти всички звезди на “Златният Орфей" съм взимал интервюта. С Борис Гуджунов бяхме заедно в казармата, с Йорданка Христова сме лични приятели, с “Ритон" - също, а Росица Кирилова аз пуснах за пръв път по радиото с песента “Тишина" и й станах кум на сватбата й с Жоро Начев. - Идва време да говорим за любов и деца. - Да, англичанката Джуди идва като учителка в Английската гимназия в Пловдив, издава и учебници, тъй като тя е от първите учители чужденци там. Запознаваме се случайно и скоро тя ме кани на рождения си ден. Танцуваме, но усещам, че прехвърчат искри между нас. “Не си играй с огъня" чувам прошепнато в ухото си, докато танцуваме, но се заиграваме. Аз живеех в центъра, а тя в общежитие до стадиона и колко път съм извървял, докато бяхме гаджета. Беше невъзможно да се оженим в онова време на ограничения и рестрикции. “Заминавам за Англия. Искам да съм независима от твоето присъствие", ми каза Джуди, преди да замине за ваканция. Бяхме упорити. Младостта и любовта си искаха своето! Ходихме да молим благоволението на държавни и партийни величия в Пловдив и София, но все отказваха - Томи ще избяга в Англия и няма да се върне! Защо? Какво ми липсваше тук? Кълнях се в любов и вярност към родината, но сърцата им не омекваха! Е, не знам как, но накрая се смилиха и получихме разрешение за сключване на граждански брак - без роднини, без приятели, без салтанати. Това е може би най-бързата и тиха сватба. Събрахме се майка ми, баба ми, колежка на Джуди и Недялко Костов, фотограф, репортер на вестник “Марица". Любовта беше победила! И започнаха да се раждат децата, по английски тертип, през три години. В Англия общината дава безплатно жилища на родители с много деца и грижите за тях са големи. Пръв беше Георги - на баща ми, или Джорж, през 1972 г. После си поръчахме Филип през 1975 г., и двамата августовски лъвове, и единственото момиче Мария - Мери, 1979 г. Ето ги децата ми, снимани на брега на океана. А тази банда тук са всички - майки, бащи и деца, девет на брой: от Джордж - две деца - Емилия и Самуил и жена му Кари, Филип - с пет деца, като три са си негови от втория брак - Феи, Елизабет - Бети и единственият продължител на моето име Томи Георгиев Спространов, и Мери е с едно дете - Джошуа, в превод от английски Исус. Умират да дойде лятото и да пристигнат в България. Ако могат, цяло лято ще стоят тук. Всички говорят български и имат двойно гражданство. В България не е като в Германия и в Англия - гостенинът трябва бързо да си ходи, най-много три дена да бъде в този дом. Аз като отида в Англия, точно това правя - прекарвам по три дни при всеки и се събира един месец. - Какво е любовта? - Истинската любов е, когато можеш да помогнеш на някого. Разделихме се с Джуди, като останахме добри приятели, и тя заживя като разумна англичанка - на село си купи вила и там се радва на слънце и свобода. Аз съм свързан с града. Дадоха ми часове в консерваторията по съвременни музикални стилове и вървеше много добре работата с млади и талантливи хора, но дойде ковидът и няма занятия. Сградата е пуста. Междувременно имах приятелство с Гергана от София, работеща в БНР. Често пътувах до София, за да правя предавания. Но дойде лошото - болестта. Паркинсонът не се лекува и те прави абсолютно зависим. Тя си нямаше никой близък и аз се грижех за нея. Трудно ми беше да пътувам непрекъснато до София, а тя живееше на петия етаж, и я взех у дома. Снабдих я с количка и санитарен стол, купих памперси, през лятото в жегите я поливах с вода да не й е топло, но коварната болест напредваше. Да се грижиш за човек, с когото не си законно обвързан, трябва да си всеотдаен. Това е любов. Но останах и без нея. Четиринадесет години двамата се борихме с неизлечимия паркинсон! - Какъв е естетическият ти идеал? - Не се възползвай от това, с което те е наградила съдбата. Работи върху това, което ти е дадено от нея. Не ламти за подаръци. Аз обичам да ми подаряват плочи и цял живот съм получавал точно това, но повечето си ги купувам. Възхищавам се от природата и от всичко това, което е създадено от нея. Много обичам розите. До нас наблизо има жълти рози и аз редовно ги поливам и прочиствам от старите цветове, да израснат нови, като Стинг. Турист съм и обичам да ходя на туризъм. Обожавам да легна на полянка с дъхави планински цветя. Възхищавам се на страхотното разнообразие от птици и животни и най-вече от красиви хора, русокоси синеоки жени и мъже с високи чела. Една жена трябва да има красиви изразителни очи и хубави устни. На 2 октомври 2020 г. на Античния театър свири Биг бенд Пловдив в чест на 20-ата си годишнина и 65 г. БНР. Хубав концерт, с добри, но неизвестни изпълнители, с хубаво време и романтична луна, но публиката очакваше малко информация за директорите, за създателите на предавания, за различните отдели и интересни моменти от тяхната работа за възхода на радиото. Нито дума за никого от хората, които създадоха славата и паметта му. Интервю на Нели Бекярова за "Блиц" |
| Още по темата: | общо новини по темата: 3169 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/529 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
