| Акад. Кралчевски работил часове преди внезапно да издъхне от коронавирус | ||||||
| ||||||
Колегата му проф. Николай Денков, бивш просветен министър, разказа, че буквално часове преди смъртта си миналия петък акад. Кралчевски е участвал в конферентна връзка с колеги, независимо че вече е знаел, че има коронавирус. Малко по-късно му е станало лошо и, въпреки извиканата линейка, е починал. "У нас той може би не бе толкова известен, но бе много известен по света. Бе изключително скромен и посветен на работата си. Грижеше се за хората с които работеше", каза проф. Денков. Акад. Кралчевски бе допреди две години декан на Факултета по химия и фармация. Неговата точна специалност е физикохимия, като се е специализирал основно в областта на колоидно-дисперсните системи, които имат огромно практическо приложение. След като приключва деканският му мандат, той се занимава с няколко големи проекта, всички с практическа насоченост. Повечето от тях са свързани с научни разработки за международни вериги в областта на хранителните продукти, козметиката, фармацията, почистващите продукти. "В момента се опитваме да реорганизираме работата така, че да поемем текущите договори, по които той работеше. Беше изключително отдаден на професията", коментира проф. Денков. Негови колеги допълват, че академикът никога не се е борил за медийно внимание, но е бил образец на човек, който милее за това, което върши както и за подчинените си. Никога не е допускал нещо неизпипано да излезе изпод неговите ръце. Акад. Кралчевски завършва със златен медал Математическата гимназия в Габрово. През 1981 г. завършва Физическия факултет на Софийския университет като отличник на випуска, със специализация "Атомна физика". През 1981 г. е назначен за физик към катедра "Физикохимия" на Химическия факултет на Софийския университет, където след това става докторант (1982-1984 г.). През 1985 г. става "кандидат на физическите науки", през декември 1990 г. - доцент по "Химична физика", а от 2002 г. е професор по физика на кондензираната материя при Химическия факултет на Софийския университет. Акад. Кралчевски има сериозен принос при изследването и теоретичното моделиране на силите, които действат между колоидните частици. През периода 1992-96 година открива нов вид сили, наречени имерсионни и заедно с колеги от България и Япония установява тяхната роля. За високите си научни постижения през 2004 г. той е избран за член-кореспондент по химически науки към БАН, а през 2012 г. е избран за пълноправен член на БАН, като дълги години е най-младият академик. През 2010 г. проф. Кралчевски е избран за секретар на Европейското общество по колоиди и повърхности (ECIS), през 2015 г. за член на Управителния съвет на International Association of Colloid and Interface Scientists (IACIS), а през 2020 г. за член на Европейската академия на науките (Academia Europaea). Академик проф. дфзн П. Кралчевски има впечатляваща научна и учебна активност, която е високо ценена. Той един от най-изтъкнатите български учени - автор и съавтор на над 220 публикации в научни списания. Написал е 14 глави в книги и на новаторската монография Particles at Fluid Interfaces and Membranes, издадена от издателство Elsevier през 2001 г. Трудовете му са цитирани повече от 10 000 пъти в научната литература и индексът му на Хирш е h = 46, което означава изключително висока научна оценка. Изнесъл е 262 доклада на научни конференции и симпозиуми, от които 58 са пленарни или поканени, както и 44 поканени лекции в чуждестранни университети. През 2006 г. е удостоен с почетен знак на Софийския университет със синя лента за значителни постижения в науката, през 2007 г. печели наградата "Млад професор на 2007 г.", през 2016 г. е удостоен с голямата награда за наука "Питагор" на Министерството на образованието и науката, а през 2020 г. печели наградата "Ликлема" на Европейското общество по колоиди и повърхности. Заедно с японския си колега К. Нагаяма, акад. Кралчевски е автор на първата изчерпателна монография за поведението на колоидни частици на междуфазови граници и тънки филми. Тази важна интердисциплинарна област напоследък ангажира вниманието на редица учени, поради значението й за получаване на нови класове от наноматериали както и за стабилизиране на пени и емулсии, за разработване на нови психодиагностични техники в медицината. Той е ръководил 16 докторанти, които и в момента продължават научното му дело у нас и по света. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 17088 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2848 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
