Френски художник подрежда изложба в "Тракарт" | ||||||
| ||||||
След дълго летене над океана, отдолу изникват странни зелени островчета, целите в планини и лагуни. Вратата на самолета се отваря и попадаш в горещата въртележка на Тропика. С неговите не филтрирани цветове, с бурната музика и пословична сантименталност. Морето е по-синьо, ритмите - по-завладяващи, усмивките - по-широки. Дори къщите са в хармония с този свят, ярки, целите в дървени дантели. Kреолските "каз" крещят любимата гама на обитателя си, допълнена с несъвместими на пръв поглед цветни детайли - висящи на един пирон черчевета, разхвърляни газови бутилки, цистерна за вода на покрива на църква... Всичко това, обаче, звучи съвсем на място в онзи топъл дяволски кръг - живота на малкия вулканичен остров. Мисля си, че така го е видял европеецът Денис, когато преди десетина години е пристигнал на Сен Мартен. Денис, минал през архитектурата, печатарството и киното в Париж, живописта в Япония и скулптурата в Ню Йорк, сменя име и изразни средства и се гмурва трайно в креолския си период. Тогава, под псевдонима Пол Елиот, прави първите серии карибски къщи и сенки. Лекото до наивност третиране на материала (масло в случая) е в синхрон с островното чувство за преходност и безвремие. Ураганите, които често ни помитат, правят материалното мимолетно и заменимо. Оказва се, че важните неща не са много. Влагата разлага дрехи и рисунки, гравира книгите с безброй охрови шарки, оставя те гол с духовния ти багаж. Бяхме точно тук, в Пловдив, когато миналата година поредният ураган наводни ателието на Денис. Смяхме се, че всичко пак започва отначало. Дори и старците в Карибите са млади. Защото непрекъснато се поставят под въпрос. |