| Археолози проучват нов и непознат обект за пловдивчани | ||||||
| ||||||
Любомир Мерджанов разказа още, че този некропол е регистриран в началото на миналия век от Борис Дякович и Димитър Цончев, които набират най-много информация за него. В средата на миналия век, във връзка с урбанизацията на квартала, основната част на тези могили са разрушени безконтролно и само една малка част са обект на археологически проучвания. Тази могила е последната. За нея се знае от доста време, но тъй като в последно време е била обект на набези, във връзка с отнемането на пръст от периферията и за битови нужди, археолозите са решили да действат. “Северната страна на могилата е била превърната в незаконно сметище, хората са се качвали на върха с джипове и са се спускали от другата страна, нещо като офроуд разходка с джипове. Затова решихме, че е дошъл моментът да проучим могилата, за да не я загубим за науката", добави Мерджанов. Така именно те попадат на иманярския тунел. Подобни тунели не са рядкост, твърди археологът. Има места, където са били открити по няколко такива, а този е само един. “Тунелът се движи от изток на запад, в права линия към центъра на могилата. Дали по него се е стигнало до гробно съоръжение, няма как да знаем към момента. Но смятаме, че е прокопан през 90-те години, когато имаше масирани набези към могилите", поясни Мерджанов. В момента вече иманярският тунел е засипан. Ако бъдат открити някакви материали вътре, във връзка с хората, които са го прокопали, ще можем да датираме по-точно", каза още археологът. На обекта се работи от около две седмици. До момента археолозите са регистрирали вторични намеси на могилния насип. На върха на могилата има открити четири гроба, като в единия от тях са положени двама индивида. Открити са останки и от средновековна сграда, в лошо състояние, но в основите и се откриват завидно количество стенописи, украса в пурпурно синьо, елементи от букви, като със сигурност може да се предположи, че става въпрос за малка средновековна църква. Материалите от нея са от 12-13 век – керамика, монети, закопчалки за книги. Независимо от силната разрушеност на структурата, може да се предположи със сигурност че това е било църква, твърди Мерджанов. Няма данни за това кои точно личности са положени в гробовете, тъй като те са били празни и откъм дарове. Археолозите обаче се надяват, че в центъра на могилата ще има богато централно погребение, какъвто е ритуалът през римския период, тъй като некрополът, от който тя е част, е от този период. “Предполагаме, че вътре ще има гробно съоръжение от малък тип, изградено от тухли, или гробна яма с трупоизгаряне, времето ще покаже. Със сигурност можем да кажем обаче, че става въпрос за гроб на първенец в обществото, а не за обикновен човек", каза Мерджанов. По думите му, натрупването на могилен насип е свързано с финансови средства, които някой трябва да плати. Така, че когато могилата е голяма се предполага, че починалият е разполагал с финансови средства. Археологът обясни още, че натрупването на могилните насипи е било изпълнявано винаги на ръка. Археологическият екип на Голямата могила е съставен от 6 човека и около 10 работници, когато се наложи. Обектът е финансиран от община Пловдив със 130 000 лева за разкопки. “Надявам се, че в бъдеще ще има ситуация, когато ще се наложи да използване повече хора, тогава със сигурност ще се касае за голямо погребение", каза Мерджанов. Археологът Любомир Мерджанов е ученик на изтъкнатия археолог и директор на Регионален археологически музей – Пловдив доц. д-р Костадин Кисьов. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 8 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
