 © |
Марта Йонкова има дългогодишен опит в разработването и управлението на стотици проекти по Програма за развитие на селските райони в двата програмни периода – 2007 – 2013 и 2014 - 2020. Тя е управител на Смарт Агростарт - компания, предоставяща маркетинг и консултантски услуги в агро-хранителния сектор - www.smartagro.bg. Разговаряме за основните и най-важни моменти в най-чаканите мерки по ПРСР.
- С какво предстоящият прием на проекти по подмерки 4.1 и 4.2 на ПРСР ще е по-различен от досегашните?
Основната разлика е в това, че за първи път работим в буквално „преходни“ условия – по правилата на старата ПРСР, макар и с лека адаптация към новостите, които ЕК налага, и с бюджета на новата програма, която дори не е в проект. За радост на голяма част от производителите обаче, след като в края на 2020 г. ЕК прие законодателството за преходния период, бяха осигурени средства за нови приеми по най-атрактивните мерки. Това на практика е бюджетът за страната ни за 2021 и 2022 г., определен от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони по Стратегическия план. Към тях ще добавим и едни малко над 200 млн. евро по т.нар. Инструмент за възстановяване от кризата с COVID19.
Тук идва и друга основна разлика – този път имаме по-конкретни насоки за какво да бъдат разходвани отпуснатите бюджети. Подпомаганите дейности трябва да са насочени към ефективно използване на ресурсите, прецизно земеделие, модернизация на производствените машини, кръгова икономика, цифровизация и др. Това са нещата, които според ЕК ще помогнат за преодоляване последиците от кризата.
Но именно намирането на баланс между насоките от страна на Комисията и очакванията на производителите у нас, предизвика доста разгорещени дискусии по най-желаните подмерки 4.1 и 4.2 за инвестиции в земеделски стопанства и преработвателни предприятия. Критериите за оценка на проектите трябваше да бъдат променени и адаптирани към новите приоритети и също ще бъдат различни от прилаганите досега.
- Какви ще са ограниченията за финансиране на земеделските стопани като проценти и максимуми?
Преди всичко е хубаво да споменем още една основна разлика с предходните приеми – този път ще могат да кандидатстват само тези, които имат най-малко 36 месеца история като земеделски производител или преработвателно предприятие.
Лимитите, които са определени са почти идентични с тези от началото на програмния период 2014-2020. За подмярка 4.1 максималният проект е 1,5 млн. евро, а за подмярка 4.2 - 3 млн. евро. Тук трябва да подчертая, че ако даден проект е до 1 млн. евро по 4.1 или до 2 млн. евро по 4.2, субсидията ще е по-висока – 50%.
За по-големите проекти тя ще е 35%. Допълнително увеличение на субсидията с 25% ще има за инвестиции, които допринасят за целите на Европейския инструмент за възстановяване. Тази седмица отделните браншове трябва да посочат конкретни материални и нематериални активи, попадащи в тази категория.
Не трябва да забравяме, че при субсидия над 50% кандидатите трябва да провеждат процедури по ПМС 160 за избор на изпълнители и доставчици по проектите.
Важен за производителите също е и лимитът, определен за земеделската техника по подмярка 4.1, съгласно който този разход не може да надхвърля 250 000 евро. Но пък хубавото е, че одобрените по 4.1 и 4.2 кандидати от миналите приеми ще имат възможност да участват сега без да се взима предвид вече усвоеното от тях като бюджет, т.е - ще могат да подготвят проектите си в рамките на определените нови лимити.
- Почти всички сектори изглеждат недоволни от условията за кандидатстване и критериите за оценка по 4.1 и 4.2. На какво се дължи това?
Интересът по тези две подмерки винаги е огромен и финансиране получават само част от проектите, защото средствата са ограничени. Това ще бъде така и сега. Ясно е, че всеки иска да бъде сигурен бенефициент, но е трудно да се угоди на често пъти напълно разнопосочните желания на отделните браншове.Марта Йонкова: Качествените и добре обмислени проектни предложения имат по-големи шансове за успех.
Важно е в крайна сметка всеки потенциален бенефициент да прецени реално шансовете си, да се съобрази с изискванията и приоритетите, зададени от рамката на европейското законодателство и конкретната мярка и най-вече да планира далновидно цялостната инвестиция, съобразно нуждите си и финансовия си капацитет.
- Може ли да обобщите накратко за какво ще се дават така желаните точки по проектите?
Наред с познатите ни досега критерии, правят впечатление няколко нови, на които кандидатите трябва да обърнат специално внимание. Един от тях е критерият, свързан с приоритетизирането на инвестициите в иновативни технологии, съобразно с насоките и приоритетите на ЕК, за които споменахме.
Друг важен критерий, който не е прилаган до момента по тези мерки, е обвързването на оперативната печалба на кандидата с размера на проекта. Очакванията са този критерий да ограничи недобре преценените проекти, които например са твърде амбициозни и големи и впоследствие трудно изпълними, поради липсата на финансиране.
Не е за подценяване и критерият, насочен към инвестиции във ВЕИ и околна среда. Инвестициите в тази посока, заедно с тези в иновации, попадат в рамката на Next Generation и за тях може да бъде получен по–висок процент финансиране – 75%.
Приоритетни също така ще бъдат земеделци до 40-годишна възраст, производители и преработватели без проекти по съответната мярка до момента, групи и организации на производители, проекти за производство на биологични продукти, такива, осигуряващи запазване на заетостта, инвестиции в необлагодетелствани райони и места по Натура 2000.
- Ще разясните ли критерия за иновациите, който е със сериозна тежест и „разбуни духовете“ в сектора?
Винаги когато нещо е ново и не съвсем ясно дори за хората, които го „лансират“, то поражда въпроси. Но тук трябва да имаме предвид две основни неща, които могат да внесат известно успокоение сред недоволните. Първо, както вече казах, този критерий е съобразен с насоките и изискванията на ЕК, т..е. той не е някаква приумица на управляващите у нас или на някой от по-влиятелните браншове.
Второ, в същността си този критерий е доста общ и позволява най-разнообразни инвестиции в иновативни технологии и процеси за съответното стопанство или предприятие. Връзката, която прави текста в критерия с Европейското партньорство за иновации (ЕПИ), на практика прави много широко тълкуванието му. Така че той далеч няма да е само за цифровизация или пък за No-Till. Ако нещата се запазят както са сега, всеки производител и преработвател може да почерпи вдъхновение от стотиците иновативни идеи, споделени в мрежата на ЕПИ и да избере иновация, подходяща за неговия бизнес.
Важно е да отбележим и че министерството на земеделието пое ангажимент да бъде разработен списък с инвестиции, които ще се отнасят към този критерий за оценка, което би било полезно и насочващо за кандидатите, а и ще помогне да се избегне субективният елемент при оценка на проектите.
- Какви проекти очаквате да преобладават в предстоящия прием?
По тези две мерки винаги са преобладавали проектите за техника и оборудване. Те са по-бързи и лесни за изпълнение, свързани са с по-малко „бумащина“. Марта Йонкова: Предвид новите критерии обаче, кандидатите трябва да се насочат към друг тип инвестиции. Те преди всичко трябва да са съобразени с нуждите на конкретното стопанство или предприятие и едва след това с критериите за оценка.
Потенциални успешни проекти биха били такива в посока внедряване на прецизни системи за напояване и торене, автоматизирани системи за превенция от природни бедствия, автоматизиране на различни процеси в животновъдството, като хранене, доене и др., включване на цифрови технологии при отглеждане на животните и културите, както и в преработката, включително съхранение на продукция, оползотворяване на някои остатъчни продукти и др.
- Кога можем да очакваме да отворят приемите на проекти по тези мерки?
Очакванията са приемите да стартират през месец април и да продължат в рамките на три месеца. По-дългият период ще даде възможност на кандидатите да подготвят добре дори и по-сложни и изискващи подготовка проекти, с по-утежнена документация.
Удостоверенията, разрешенията и становищата, свързани с планираните инвестиции и изискващи повече време и работа с институциите, поне до сега имаше възможност да бъдат заменени с входящи номера на етап кандидатстване и приложени впоследствие. Ако този принцип се запази, това ще бъде улеснение за кандидатите.
- Какво бихте посъветвали земеделските стопани, които планират да кандидатстват?
Както винаги, бих ги посъветвала да не правят проекти на всяка цена. Понякога е по-рентабилно да си вземеш техника втора ръка или на лизинг и то точно в момента, когато ти е необходима, отколкото да чакаш прием или да залагаш на техника, чийто капацитет не можеш да запълниш или която не би могъл да си позволиш, ако я няма субсидията. Проектите би трябвало да подкрепят инвестиционните намерения на кандидатите, а не да ги определят. Едно кандидатстване си е разход на време, нерви и средства.
Но възможности има и при добро планиране могат да бъдат структурирани добри проекти, както във финансов, така и в инвестиционен план. Те трябва да бъдат подготвени така, че да покриват нуждите на отделните стопанства и предприятия, както и да бъдат съобразени с новите приоритети.
Това ще бъде една добра „тренировка“ за всички, тъй като много скоро ще дойдат новите правила в рамките на интервенциите от Стратегическия план. И в тази връзка може би тези приеми идват съвсем навреме, за да направят прехода към новите правила и форми на подпомагане, които се задават.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
 |
