 © |
Земеделието в България дава отлични перспективи за работа на младите хора. То осигурява достатъчно добри доходи, но има нужда от подкрепа за модернизация, механизация и иновации, за разширяване на пазарите.
Говори се за леко увеличение на бюджета на ОСП
Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз открива нови възможности за добро образование, професионално развитие и успешна кариера на фермерите. Как на практика се случва това?
Габриела е от Сливен и заедно с десетки свои колеги от факултета по растителна защита и агроекология участва в информационното събитие в рамките на втората част от кампанията „ОСП работи за нас: Бъди в час и участвай!“. Форумът се организира от AgriGate Media, Института за агростратегии и иновации и Смарт Агростарт в Аграрен университет - Пловдив.
 Габриела Мундрова, първокурсничка в Аграрен университет, Пловдив: „Днес разбрах, че ОСП отпуска субсидии за младите фермери. Целта е ние да обработваме земи, да имаме нови, новаторски идеи, да се трудим здраво за България и за нашата продукция.“
Семейството на Габриела от години се занимава с отглеждането на лозя, а баба й и дядо й имат зеленчукови градини.
Девойката е най-голямото от трите деца в семейството. По-малките й братя се интересуват от компютри, а тя вижда бъдещето си като човека, който ще поеме семейната ферма от баща си.
„Баща ми има доста декари с лозя. Той ме насочи към тази специалност, а и аз имам желание и искам да се образовам в тази насока“, казва първокурсничката.
Вярва ли обаче Габриела, че от селското стопанство може да се получават достойни доходи?
„Разбира се, може да се печели достатъчно, стига субсидиите, които получаваме, да ги влагаме и инвестираме в нашите земи. Моите баба и дядо също се занимават с отглеждане на земеделски култури и се развиват доста добре. Винаги съм искала селско стопанство, от малка. Винаги съм ходила, когато сме обирали лозето: да го пръскаме, да прекопаваме лозичките. Винаги.“
Попитахме и какво повече, според нея, може да направи европейската политика за младите хора в сектора?
„Да отпуска повече субсидии и да отпуска най-вече техника за обработка на земята, защото повечето хора не разполагат с такава и всичко трябва да се прави на ръка. А в днешно време мисля, че вече само в България сме „само на ръка“. И косим с коса на ръка“, обяснява Габриела.
На форума проф. Димитър Греков, директор на „Център за продължаващо обучение“ към Университета и Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, запознаха младите хора с възможностите, които предоставя ОСП.
Ето какво трябва да знаят студентите за новата ОСП.
Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации:
„ОСП първо е политика. А политиката, като цяло, все още е чужда на първокурсниците, без значение каква е. – Исках да им обясня, че тя, колкото и да изглежда сложна, колкото и да изглежда само като едно финансиране – директни плащания, Програма за развитие на селските райони, ще им бъде нужна за техния личен живот. И ги насърчих да продължават да учат това, което тук ще учат в Аграрния университет, за да може след това да го надградят с всичко останало извън университета и да се почувстват модерни, млади. Това исках да направя днес за тях. Говорихме си за цифрово земеделие. Говорихме си за социалните медии, в които те могат да намират информация за земеделието, за ОСП, за иновациите.“
Един от основните въпроси, който продължава да стои на дневен ред е - ще успее ли новата ОСП да постигне по-голяма справедливост в аграрния сектор?
Светлана Боянова: „По принцип много ще зависи от това, ако влезе в сила предложението самите страни-членки да решават, справедливостта ще се появи точно в резултат именно на решенията на страните членки, които вземат в стратегическите си планове. Но тук не трябва да ни изненадва абсолютно нищо. От началото на ОСП, когато финансирането е било към 60% на тази политика, вече сме на 39%. Така че намаляването продължава, защото вече гоним други цели. С по-малко пари да постигнем повече. Затова вече говорим и за иновации, и за сътрудничество, и за цифровизация. Това са темите, за които смятам, че България също трябва да работи повече.“
„Що се отнася до цифровизацията, това със сигурност тепърва ще бъде новото „Уау!“. Така ще има доста възможности, както за финансова подкрепа, така и за хора, които да предоставят тези знания и умения на всички – не само на младите, но и на тези, които са в бизнеса от много години“, допълни Боянова.
Аграрният университет в Пловдив има специална роля, отредена от Министерството на земеделието при подготовката на бъдещия национален стратегически план на България за новата ОСП.
Проф. Христина Янчева, ректор на Аграрен университет, Пловдив:
„На нашия университет е възложено да направи анализа на влиянието на селското стопанство върху околната среда. Трябва да направим така, че селското стопанство да има по-малко негативно влияние върху околната среда и да се справим с климатичните промени. И, разбира се, повече средства за младите фермери и иновациите. Както казах, само младите фермери, иновациите ще направят така, че нашето земеделие да бъде конкурентоспособно. Иновациите са бъдещето на нашето земеделие, за да бъде то модерно и конкурентоспособно.“
Следете темата и на cap4us.agri.bg.
|
