©

ОСП във вида, в който я познаваме днес, възниква още през Втората световна война. Смятаната за тогава налудничева идея е на млад земеделски фермер от Холандия, който гледал по-скоро идеалистично на сектора и политиката в него.

Сико Мансхолт през тези далечни години отговарял за снабдяването на хората с храна. Неговата първоначална идея за ОСП е много проста. Неговото желание е било да се направи мрежа от производство и снабдяване, по начин по който да се осигури хранителна сигурност на холандските фермери.

След войната фермерът става най-младият земеделски министър в Холандия. Това е ключов момент за него, тъй като именно поста му дава възможност неговите идеи да бъдат разпространени и да започне тяхното стартиране.



Основата на ОСП се полага през 1957 г. Тогава се създава Европейската икономическа общност с римския договор. Германия и Франция са двете развити земеделски държави, които играят основна роля и са определящи за земеделската политика на европейския континент и днес. 

ОСП почива на принципите свободно движение на земеделски стоки в Общността, като се премахват всички пречки за търговията със селскостопански стоки. Вторият принцип се отнася до общностната преференция, а именно, че цената на вносните продукти, след заплащането на мита, трябва да бъде по-висока от цената на местните селскостопански продукти. Третият принцип е свързан с общата финансова отговорност, което означава, че разходите по политиката се финансират общо от всички страни. Идеята е да се осигури хранителна независимост на ЕС. 



Първият етап от ОСП от 1962 г. до 70-те години има за цел държавите членки сами да задоволяват потребностите от храни. Вторият етап започва от 1984 г. Подкрепата до 70-те години безспорно води до свръхпроизводство на някои храни и оттам идва и проблемът с реализацията им. Тогава за първи път Съюзът започва да налага регулации за контрол на производството, така че да няма пазарни промени на цените и фермерите да страдат. Третият етап е свързан с една от най-големите реформи на ОСП. Това се случва през 1992 г. с договора от Маастрихт за създаване на ЕС. 

С него политиката променя подхода си от подкрепа на пазара на производството и към директна подкрепа към фермерите. Четвърти етап влиза в сила от 2003 г., като за първи път ОСП поставя условия за директната подкрепа на фермерите - как да се грижим за земеделската земя, какво означава добро земеделско управление, безопасност на храните, здравеопазване и хуманно отношение на животните. Петият етап е реформата от 2013 г. в която акцент е засилване на конкурентоспособността, заетостта и растежът в селските райони.



В края на лекцията министър Танева открои положителните страни за България от прилагане на ОСП вече два периода.

“Положителното от настоящия програмен период е, че приложихме схемите за обвързана подкрепа. Резултатът показва, че в първите години драстично увеличихме производството най-вече на зеленчуците. Имаме с около 30% нови трайни насаждения. Осигурихме и трудова заетост в тези сектори - около 38% от заетостта е целогодишна. Освен това пустеещите земи към момента са по-малко от 2 млн. дка, като те в по-голямата си част са урбанизирани територии. Модернизирахме голяма част от стопанствата в България и не на по-последно място за 10 години три пъти нарасна стокооборота на страната”.

 

Следете темата и на cap4us.agri.bg.