Цифровизацията и иновативните технологии все повече навлизат в ежедневието на фермерите. Тяхната цел е да улеснят работата на земеделските производители и да ги направят по-рентабилни. Една идея обаче не е достатъчна. Вижте как може да я реализирате. 

 

Мярка 16.1 за иновации ще стартира в началото на 2019 г.

 

Много скоро предстои отварянето на подмярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Това съобщи Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации, по време на презентация по темата в рамките на АГРА 2019 в Пловдив.

 

„Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) скоро трябва да публикува насоките за кандидатстване, с повече информация за подмярката. След излизането на документа, самият прием също ще стартира. Предстои провеждането на работна група, в която аз също участвам и на която ще обсъдим останалите детайли по подмярката“, обясни Боянова.

 

 

„Често ме питат какво означава иновация. Със сигурност това не е патент. Иновацията е един нов продукт, който може да бъде значително подобрен стар продукт – стока, услуга, процес, нов начин на работа или друго. Отначало иновацията е просто хубава идея, но ако тя бъде приложена в стопанството с успех, се превръща в нещо иновативно“, обясни председателят на Института.

 

Ако идеята няма успех в стопанството, т.е не сме увеличили производителността на фермата или не сме станали по-рентабилни, например, тогава няма как да говорим за иновация.

 

 

 

Подмярка 16.1 подпомага оперативни групи. Те трябва да бъдат сформирани от минимум два субекта, като това могат да бъдат IT компания, наука, консултанти, доставчик на някакъв продукт и т.н. Участието на земеделските производители не само е задължително, но и колкото повече фермери има в дадена оперативна група, толкова повече точки ще получи съответния проект.

 

„По приема, който ще бъде обявен съвсем скоро, имаме заделени 10 млн. евро. Тези пари ще бъдат разпределени между оперативните групи. 

 

Важно е още отсега фермерите да помислят какъв конкретен проблем има нужда от решение в тяхното стопанство и не може да бъде решен с инвестиция, която вече се предлага на пазара. Инвестициите за оперативни групи преди бяха в размер на 1 млн. евро. Новото е, че тази сума вече е намалена до 450 хил. евро. Това са максималните разходи, която една оперативна група може да направи“, обясни Боянова. 

 

 

Подмярка 16.1 се състои от две фази на изпълнение. Първата е за сформиране на оперативна група. Бюджетът, който е определен за тази фаза е 15 хил. евро. Светлана Боянова обаче разясни, че най-вероятно при стартирането на подмярката, тази фаза няма да се състои.

 

Втората фаза е когато сформираната група предлага конкретни дейности за определен срок. Това са текущите разходи във връзка със сътрудничеството в размер на 35 хил. евро на година.

 

„По тази подмярка фермерите имат възможност да направят инвестиция, която да е свързана с конкретната иновация. Не мислете какво да си купите. Инвестицията не е най-важната в тази мярка, но ако се наложи да се купи нещо – машина, част към машина (може да адаптирате към вашето съоръжение нещо ново и това да е иновацията), е възможно да се покрие от процедурата. 

 

В този случай програмата казва, че може да се направи инвестиция, свързана само с конкретната иновация и там разходите, които се признават, са до 70% от инвестицията.

 

Има още един текст, в който се казва, че покриването на инвестицията може да стигне до 100%, ако не се кандидатства изцяло за нейното придобиване, а само да се изплати като финансова помощ амортизацията на съответния актив“, разясни експертът.

 

 

 

Предвид на това, че първа фаза най-вероятно няма да се състои, фермерите ще трябва директно да опишат дейностите, които ще изпълняват за съответната иновация. 

 

Във втора фаза трябва да се разбере естеството на проекта, съгласно критериите за подбор, одобрени на последното заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР. На дневен ред остава въпросът кой ще оценява проектите.

 

„В тях се включва 20 точки за прилагане на интерактивен подход. 10 точки се дават за качество на плана за действие за изпълнение и постигане на резултатите от иновативния проект. 15 точки – очакван ефект и резултати от изпълнението на разработения проект. 5 точки, ако иновативният проект е ориентиран към дейности, свързани пряко с околната среда и климата. 

 

Последните 5 точки се дават за финансов капацитет на оперативната група. Това означава, че вътре в оперативната група трябва помежду си да изберете един участник, който ще покриете този критерий за подбор. Първоначално оперативната група трябва да направи инвестицията за изпълнение на дейностите, които са заложени по проекта“, каза още Светлана Боянова.

 

 

„Например, ако е осигурен финансов ресурс на оперативната група минимум 25% от левовата равностойност на 35 000 евро, ще получите 1 точка. Ако някой от участниците има 50% от 35 000 евро, проектът ще получи 3 точки. Ако е над 75%, ще вземете 5 точки за проекта. Тоест колкото по-финансово стабилно изглежда оперативната група, толкова повече точки ще бъдат дадени за финансовия капацитет“, добави председателят на Института.

 

Светлана Боянова припомни, че мярка 16.1 е за иновации, а не за инвестиции. 

 

„Най-важното, което трябва да запомните за тази мярка, е, че трябва да имате реално проблем, а не да гледате на мярката като последния начин за вземане на някакви субсидии по ПРСР. Трябва да има някакъв проблем и вие да сте жадни да го решите по начин, по който в момента с наличното на пазара не можете“, категорична е тя.

 

Следете темата и на cap4us.fermer.bg