| Любовта я отведе до мечтата – вижте половинката на желязната Стойка Кръстева | ||||||
| ||||||
На европейското в София на 12 юни същата година той й поднесе годежен пръстен, а тя от върха на почетната стълбичка, като шампионка, му каза заветното "Да“. Двамата вдигнаха автентична българска сватба година по-късно в Тетевенския Балкан. Съдействие за това им оказа единственият българин, побеждавал един от братята Кличко (Виталий) – Свилен Русинов. Многократният медалист от световни и европейски първенства и носител на бронзов медал от олимпийските игри в Барселона през 1992 г. по това време бе заместник-кмет на Община Тетевен. А сватбата ще се помни дълго не само от самите младоженци, а и от техните гости, всички облечени в народни носии. Първата годишнина от най-важното житейско събитие семейство Кръстеви посрещна разделено – тя в далечно Токио, той – пред малкия екран. Знаят обаче, че всички лишения и раздели си струват когато преследваш голямата мечта. Защото и двамата работят за сбъдването на тази на Стойка – да спечели олимпийски медал. Именно Борил подметнал на треньора в "Локомотив“ (София) Борислав Георгиев, че може да убеди жена си да се върне в бокса, но той не повярвал. В "Локо“ Стойка вече била започнала да тренира деца. Но Борил успял и не само я върнал в спорта, но дори започнал да й помага в тренировките. Влиза в щаба й и се превръща в най-големия помощник на Георгиев. Макар да не успя да замине с нея за Токио, Борил гледа и анализа мачовете й от малкия екран, дава й кураж и сили по телефона. Освен всичко друго в момента той е натоварен и със задачата да се грижи за домашните им любимци – кокершпаньол и померан, които бяха оставили на село. "Когато Стойка е в почивка, обичаме да ходим за риба, а през зимата – на ски. Много често пътуваме из страната, отмаряме на село. Вкъщи тя е добра домакиня, но когато има това време, понеже от спорт не остава много такова…“, разказва главата на семейството. Той навремето също спортувал – играл футбол, волейбол, баскетбол, карате, но на любителско ниво. Няма да забрави обаче как загубил ума и дума по Стойка… на стадиона, където тя тренирала някакво дете, а той не свалял очи от нея. Тогава точно приятелството им прераствало в по-сериозна връзка. Всъщност с Борил, който работи в сервиз на БМВ, се познавали 4-5 години преди да се вземат. Чувствата им се задълбочили след поредната травма на Стойка. "Стоях на стадиона, но не можех да тренирам заради контузия, а той се прибираше от лекции в Русенския университет. Така се заговорихме и нещата започнаха да се случват по пътищата – той живееше в София и учеше в Русе, а аз живеех в Русе и учех в София. След дълго размишление стигнахме до извода, че в крайна сметка ще се установим в София. С уговорката, че винаги можем да се преместим, където решим. Важното е да се подкрепяме“, каза преди време Кръстева. А че Стойка е боец, го е доказвала неведнъж. Най-тежкият момент в кариерата й бе, когато не замина за олимпиадата в Рио през 2016 г. Именно тя стана първата българка, участвала в дебютната за женския бокс олимпиада в Лондон през 2012 г. Там имаше малшанса на 1/4-финалите да срещне най-силната в категорията Никол Адамс (Вбл), която после става и шампионка. През 2016 г. Стойка отказа участие в най-стария турнир "Странджа“. Заради еднаквите фамилии с другата националка в категория до 51 кг Станимира Петрова се получи неразбория, която вбеси европейската шампионка от Букурещ 2014 и тя не само не излезе за първата си среща, но написа и гневно писмо срещу федерацията. Вследствие на което Стойка почти бе "отлюспена“ от отбора Въпреки всичко тя продължи да се боксира със същия хъс и устрем. За Рио пък трябваше да мине през вътрешна цедка – мач за определяне на участничката ни в кат. до 51 кг срещу Станимира Петрова. Замина Станимира, която за момента вземаше надмощие в двубоите помежду им. Всичко си дойде на мястото, когато МОК направи и категория до 57 кг олимпийска и родената в Асеновград световна шампионка от 2014 г. се премести в нея, а Стойка остана при 51-килограмовите. След световното в Индия пред 2018 г. боксьорката реши да се откаже от спорта, тъй като златният медал й се изплъзна за втори път след Астана 2016. "Разделям се с бокса със смесени чувства, защото така и не стигнах до световна титла, както и до олимпийски медал“, разкри тогава родената в Добрич спортистка. Обявява решението си на церемонията "Спортист на годината“, на която е избрана в Златната десетка под номер 5. Променя приоритетите си като обявява, че е време за семейство и деца. Те обаче трябва да изчакат още 3 години, поне да свършат и тези олимпийски игри… Ренесансът на кариерата й е истинско чудо, защото трябва да се бори и с тежка контузия на лакътя, както и с трупнатите 9 килограма, за да може да води пълноценна подготовка. Подложи се на нечовешки натоварвания, за да бъде готова за всичко. Не искаше да оставя нищо да пречи по пътя й към сбъдването на мечтата. И най-накрая го постигна, след дълги години на непрестанен труд и отдаденост на това, което прави. Каза го и самата тя от Токио: "Най-важното е дългогодишният труд и екипната работа". |
| Още по темата: | общо новини по темата: 64 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/11 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
