 © |  |
Белозем се превръща в едно истинско фестивално селище с много шум, музика и красиви млади хора. Отвсякъде звучи поп, рап, рок, разхождат се къси полички и блузки с презрамки. Всяка вечер завършва с концерти, които се отличават от всеки друг харесван от млади хора купон единствено по това, че текстовете са с религиозна тематика. Една от най-атрактивните фигури на празника, отец Кшищоф, поляк по произход, от години живеещ в България, проповядва божието с китара в ръка. Той изобщо не се притеснява от достолепния си вид и строгите монашески одежди. С прикрепен пред устата микрофон, отецът свири, пее и танцува, а публиката пощурява. Има, разбира се, и несъгласни с такова поведение, но самият факт, че в католическите младежки среди има много подобни изпълнители, и най-вече, фестивалът в Белозем се очаква всяка година с огромно нетърпение, е достатъчно доказателство за умението на католическата църква да привлича младото си паство към своите идеи.
В нашата страна католиците са малко, огромното мнозинство по традиция изповядва православното християнство. Разликите между двете за обикновения човек не са големи, по-скоро външни. Но Българската православна църква, която има огромни заслуги за оцеляването на народа и езика ни, за българина означава нещо много повече от религиозна институция и в съзнанието му все още е повод за национална гордост. Затова трудно се преглъща истината за разрушителните процеси в нея, протичащи през последните години. Нашите духовни пастири сякаш напълно забравиха мисията си, отдадени на спорове за имоти и длъжности, заели позата на недостижими божии представители. Освен на Великден, в църква рядко може да се види млад човек, какво остава пък на някого да му хрумне да се обърне към отчето за съвет или утеха. Струва си съвременните наследници на Патриарх Евтимий и Митрополит Кирил, който спаси пловдивските евреи през войната, да се позамислят дали не е от полза за самата ни църква появата на православен отец Кшищоф. |
