| Днес е най-късият ден в годината | ||||||
| ||||||
"Астрономическата зима ще настъпи днес в 17:59 ч. българско време. Днес е най-късият ден в годината, траещ 9 часа, 2 минути и 41 секунди, изчислено за Астрономическата обсерватория на СУ в Борисовата градина. Съответно нощите сега са най-дългите – близо 14 часа и 58 мин за нашите географски ширини. Днес Слънцето ще премине през точката на зимното слънцестоене в съзвездието Стрелец, а по обяд то ще кулминира най-ниско над южния хоризонт – на височина едва 23° 55′ за обсерваторията на СУ, в 12:24:46 ч. Обобщено казано, Слънцето сега не се издига високо над хоризонта, което всъщност е физическата причина в Северното полукълбо да настъпи зимата“, заяви Маркишки. "След 21 декември денят ще започне да нараства, но отначало незабележимо – едва с по няколко секунди на всяка следваща дата. Например на 22 декември за Обсерваторията на СУ денят ще трае 9 часа, 2 минути и 43 секунди, а на 23 декември – 9 часа, 2 минути и 49 секунди. Продължителността на дните нараства най-бързо около датата на пролетното равноденствие 20 март – с почти 3 минути на всеки следващ ден. Такъв обаче е и темпът на скъсяването на дните около датата на есенното равноденствие 22 септември“, посочи той. "Логично разликата в продължителността на дните е най-голяма на датите на зимното и лятното слънцестоене. На 21 юни тази година денят траеше 15 часа, 19 минути и 39 секунди за същата обсерватория, т.е. с близо 6 часа и 17 минути по-дълго от деня на 21 декември. Тази съществена разлика всъщност е причината за въвеждането на лятното часово време – още през 1916 г. в Европа. Целта тогава е била пестене на суровини и енергия във военновременните условия чрез по-ефективно използване на дългите летни дни. Вече повече от век споровете "за“ и "против“ тази мярка не стихват, но независимо дали тя в бъдеще ще се отмени или не, ние не можем да променим първопричината, довела до решението за нея – не можем да изравним продължителността на дните в годината“, допълни Маркишки. |
Още новини от Любопитни новини:
