Помощ от общината поне за частично решаване на породените от Наредба 37 на Министерството на здравеопазването проблеми поискаха днес наематели на училищни павилиони и столове. Пловдив е първенец в спазването на новите изисквания, при проверките си инспекторите на РИОКОЗ не са констатирали нито едно драстично нарушение. Но според хората от бранша все още липсват ясни правила какво може и какво не може. Трудно излиза и сметката на търговците, когато се продава здравословна, но скъпа храна на деца, голяма част от които нямат навици. 

Да се премахнат наемите, които са между 100 и 700 лв. месечно, за летните периоди. Това е едно от основните искания на бранша. Другото - да се забрани продажбата на нездравословните храни и напитки в радиус от 250 м около училищата, както е с цигарите и алкохола. Предложените промени не зависят от министерства, а от добрата воля на Общинския съвет, който може да вземе решение по въпроса.

Да отнесе въпроса в местния парламент обеща заместник-кметът Георги Титюков. "До края на годината общината ще приеме своя програма с мерки срещу наднорменото тегло на учениците. Изискванията за здравословно хранене все повече ще се разширяват", подчерта той.

"Има общински фирми, които хранят децата, но не само че не плащат наеми, но дори получават субсидии от общината, а предлаганата храна е по-скъпа. Нужен е механизъм част от държавните субсидии за здравословно хранене да идват и при нас", друго искане постави Ховагимян.

Според него са нужни и възпитателни програми по проблема. "Децата, които са научени в семейството да консумират черен хляб и млечни продукти, продължават да си купуват закуски от нас. Повечето предпочитат обаче да отскочат на стотина-двеста метра и да си купят някой дюнер или енергийна напитка, отколкото това, което им предлага Министерството на здравеопазването и в частност ние като изпълнители на неговата наредба", обясни той.

"Наемател съм на училищен стол в центъра на града. Имаше гратисен период за изчистване на някои от забранените храни. Децата не пипнаха ни вафла, ни кола, ни някой друг, забранен в наредбата продукт. Казваха: не ги искаме тези неща, защото ни е забранено от къщи. Всичко зависи от възпитанието в семейството. Става дума обаче за най-малките ученици - от първи до четвърти клас" - разказа Надежда Минчева.