| Десети ноември 1989 - митове, легенди и истини | ||||||
| ||||||
Ослушва се още НРБ на къде ще духне вятърът – промяна ли, плурализъм ли, връщане назад ли? Няма и намек за кръгла маса, избори, отмяната на присъдите на Народния съд на е на дневен ред, а Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен е на смъртно легло в главата на един бъдещ син депутат. Ослушват се и “дисидентите”, и битите пред “Кристал” (някой от тях ще станат червени депутати), и подкрепаджиите, и лежалите по лагери. Накратко на 10.11.1989 г. не се променя нищо в строя. Най-сетне бих искал да докажа, че на същата дата не се състои и краят на един политик – Тодор Живков. Доказателствата за това са очеизвадни: на 10.11.1989 г. имаме ЕДИНСТВЕНО промяна в партията, но не и в държавата. Партийното кресло кресло е в други ръце, но държавното кормило е у Живков. Той е Председател на Държавния съвет на НРБ (горе-долу Президент на страната) и по Конституция ’71 има някои важни правомощия едно от които е да обяви военно или друго извънредно положение в страната. Нещо много неизгодно за новите властимащи! Известно е, че на неофициалните срещи проведени между Живков и руския посланик Виктор Шарапов на 6/ 7/ 8.11.1989 г. (по-ранни срещи не се доказват засега) Живков е настоявал да остане поне на поста Председател на ДС! Защо ли му е? За престиж или за преврат? Шарапов, заинтригуван от смяната на партийното кормило, явно подценява Живков и отминава темата. А и Живков играе правилно: не отстъпва за по-голямото (Генсек) за да запази по-малкото (Председател на ДС). Сред търсещите промяна: П. Младенов, А. Луканов, ген. Д. Джуров, Г. Атанасов, Ст. Тодоров, а от 9.11.1989 г. и Д. Станишев и Й. Йотов няма единно становище по въпроса и те на този етап не възразяват Живков да бъде на държавното кормило. Кое тогава налага метаморфозата им след 10.11.1989 г.? Ясно е, че 90 % превратът от 10.11.1989 г. е съветско дело. За него знаят много малко членове на ЦК на БКП и на Политбюро, но не знае самият Началник на УБО ген. Георги Милушев, който трябва да има програмата на Генсека по дни и да знае, че на 9.11.1989 г. ще има Пленум на Политбюро! Парадокс, но не случаен, е, че затова му съобщава Владилен Фьодоров – ръководител на представителството на КГБ при МВР! Колко случайно е и това, че на самия Пленум е воден телефонен разговор и с Москва… Но по-важно е какво става след това. “Двувластието” е налице и поражда някои интересни ситуации. На 11.11.1989 г. кортежът на Живков “случайно” изпреварва с минути този на Младенов по бул. “България”. Защо ли му е на Живков да дразни лъва? Същият ден Младенов, макар и бесен, нарежда да се запази за Живков една бронирана кола за придвижване, да му се осигурят охрана, мед. персонал и шофьор. Съвсем в съответствие с благодарността, изказана на Живков за “доброволното” му оттегляне! На 12.11.1989 г. Живков бодър говори за единството на партията и моли Милушев да помага на сина му Владимир. На 13.11.1989 г. (понеделник) парадоксите започват. На обяд Младенов пожелава нещо странно: да се затвори вратата на новия му кабинет, водеща към залата за заседания! Още сутринта новият Генсек нарежда на всичките си сътрудници – от охраната до шофьорите да заемат помещенията срещу неговия кабинет! Значи оства само един вход, около които дежурят “наши хора” или както Милушев пише: “Младенов предприема мерки за тилова защита”. И още нещо важно от същия ден, неотразено и некоментирано никъде досега: НА 13.11.1989 г. Е ИЗДАДЕН УКАЗ НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ НА НРБ, С КОЙТО СЕ СВИКВА IX ОНС НА ЕДИНАДЕСЕТА СЕСИЯ НА 17.11.1989 Г. ОТ 11 Ч. Две неща веднага бият на очи: 1. Кристално ясен е дневният ред на заседанието, НО КОЙ ПРОВОКИРА ТАКАВА СПЕШНА РЕАКЦИЯ? 2. УКАЗЪТ Е ПОДПИСАН НЕ ОТ ЖИВКОВ, А ОТ ПЪРВИЯ ЗАМ.-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДС И СЕКРЕТАР НА БЗНС ПЕТЪР ТАНЧЕВ! Кога и въобще събира ли се ДС на заседание, с какво мнозинство е взето това решение и знаел ли е Живков, че се готви такъв Указ – никой досега не е разбулил тайната! Събитията продължават: В нощта на 13 срещу 14.11.1989 г. лично Началникът на УБО е известен от зам.-министъра на отбраната Стоян Савов, че Софийският гарнизон ще има маневри около София в 4.30 ч. сутринта!!! (В свое по-късно интервю Младенов твърди нещо абсурдно, а именно, че по това време в София имало поделение на УБО, въоръжено с такава техника, че да смаже цяла София.) На 14.11.1989 г. ген. Милушев е освободен от поста Началник на УБО и то без решение на Политбюро и Указ на ДС. През това време Живков се намира в кабинета си в ДС… Дали иска да събере членовете и да обяви военно положение? Нищо не последва. На 16.11.1989 г. има Пленум на ЦК на БКП, на който Луканов обяснява на Милушев, че “Милко Балев и Димитър Стоянов се раздвижиха и ние решихме да действуваме.” На 17.11.1989 г. Живков е свален (този път без благодарности!) от поста си и Младенов го наследява, а на следващия ден група “дисиденти” провеждат героично първия “свободен опозиционен митинг”. Нещо повече: на 17.11.1989 г. Народното събрание светкавично освобождава от ДС Ярослав Радев, А. Бунджулов, Гр. Филипов, Димитър Стоянов и Милко Балев, заместени от А. Луканов и Н. Папазов! От МС изхвръкват П. Данчев и Ал. Фол, а е утвърден Г. Йорданов. В следващите седмици разчистването на всички нива продължава. Връх на чистката е 14.12.1989 г. Докато се провежда митингът пред НС вътре изхвръкват от постовете си Дража Вълчева, Петър Танчев(!), Вл. Бонев, Ив. Панев, Й. Йотов, Н. Папазов(!), Н. Жишев, П. Кубадински, Анг. Балевски и П. Зарев. От МС са изхвърлени Г. Йорданов(!) и Гр. Стоичков. С
И идват въпросите: Кой и какво обърна представите на превратаджиите за 3 дни?; Имаше ли намерение Живков да предприеме контрапреврат?; 17.11.1989 г. не беше ли 2-ри преврат срeщу Живков? и Какво предизвика последвалата чистка? Младенов е мнителен човек и се съмнява във всекиго и във всички. Но той не може да избяга от една истина: Живков беше свален на Ноемврийския пленум без голяма съпротива, с натиска на Москва. Затова и Живков получи благодарности за оставката си, макар че в седмицата 10-17.11. цяла България говореше за мистериозното кацане на Младенов в Москва около 6.11.1989 г., завръщането му с военен самолет на летище “Граф Игнатиевo” почти инкогнито и закрилата му от военните. Младенов се отказа от героичния си образ, защото никога не е бил в тази героична обстановка. Но България чу този слух, замазан от благодарност. Седмица по-късно Младенов “се бори” с Живков и вече иска да е герой, но половин България нищо не е и чувала по въпроса. Чу чак от едно интервю и от 1 книга през 1991 г., когато за добрата репутация на Младенов вече беше късно. Кой можеше да промени така представите на новия Генсек? Само 2-ма души! 1. Самият Живков с опита си за контрапреврат! Известно е, че Живков не може да бъде 2-ри и е хазартен играч, но да тръгне през 1989 г. срещу част от партията, срещу военните и срещу СССР е малко вероятно. Дори да е имал някаква мисъл за това наблюдението върху него е било толкова силно, че не би стгинал далеч. А и ДС е колективен орган… Така че Живков не издаде указ сам и не тръгна срещу правилата. Вероятно Д. Стоянов и М. Балев са му внушавали такава идея, но по причина на строгия надзор и трезвата преценка Живков отказва. 2. Един човек с военна униформа, чиято сянка е навсякъде в тези дни. Казвам сянка, защото името му не се споменава никъде точно тази седмица. Само той може да държи Живков изкъсо, да наблюдава Стоянов и Балев, да знае намеренията им и да попречи армията да се намеси - Добри Джуров. След като научава за “раздвижването" на Стоянов-Балев уведомява Младенов и другите, които малко хиперболизират евентуалния контрапреврат. Това налага игра против правилата и спешно свикване на НС на сесия на 17.11. без ДС да е заседавал. На Танчев вероятно е обещан пост срещу подписа му под указа. Живков е отстранен заедно с поддръжниците си на незаконна сесия на НС. Но превратаджиите не спират дотук. Развихрили въобръжението си, за да изкоренят и въображаемите опасности се развилняват на всички нива и извършват поголовна чистка на истински и мними живковисти, дори и на свои съюзници, докато повечето от тях не биват пожертвани и изхвърлени зад борда от най-спорния от всички – А. Луканов. Така че истината е само една и доста ясна: на 10.11.1989 г. не беше нито последния преврат в историята ни, нито се смени строят, нито умря политикът Живков, нито умря епохата му. Само нещо се разклати и нещо се посъбуди в социалистическа България. Най-важните събития май тепърва предстояха… |
Още новини от Аналитични новини:
