| С примитивен речник и уличен език в училище | ||||||
| ||||||
Деца, с които родителите работят вкъщи, а грижите не се свеждат до гледане на телевизия, веднага личат. Ролята им до влизането в училище е огромна, защото това е времето, в което децата опознават света и човешките отношения, трупат знания. В противен случай те не са адекватни да поемат отговорност, коментира логопедът от регионалния ресурсен център Миглена Люцканова. Все още доста деца изпитвали големи трудности и при овладяване на четенето. За тях „м" и „н" звучат по един и същи начин и те не ги различавали като отделни фонеми, щом разгърнели учебника. Хлапетата масово бъркали езика на улицата с този в училище. Единици от първолаците се обръщали на „вие" към госпожата и се налагало тепърва да им създават навици. ОК за тях означава едновременно добре, супер, страхотно, горе-долу. С една дума, която дори не е българска, те изразявали и емоция, и настроение. Дори петокласници толкова трудно се изразявали, че отговорите им се свеждали до кратки и прости изречения. Дори когато трябвало да обяснят някакъв факт, те нямали капацитета да съставят разширено изречение. „Проблемите са още по-големи при децата, които живеят в двуезична среда - било от малцинствата, било в семейства с родител чужденец. Словоредът на единия език влияе върху словореда на българския и объркването е голямо. За децата е важно езиците да не се смесват и те да знаят кой родител на какъв език е носител", обяснява Люцканова. Това важало основно за ромските деца и по малко при наследниците от смесени бракове. Педагозите са категорични, че овладяването на чужд език изисква добро познаване на родния. Източник: в. "Марица" |
Още новини от Новини от Пловдив:
