| Румъния екзекутира своя комунистически лидер, а на нашия му издигнахме паметник | ||||||
| ||||||
В същия военен период нашата страна поддържа нормални, т.е. приятелски и взаимоизгодни отношения със СССР. Може да си ги представите така: съветският посланик в София си пие спокойно червеното българско винце в столичните ресторанти, посещава приемите в Царския Дворец, разговаря дружески с премиера проф. Богдан Филев, а българският посланик в Москва набляга на водката със сельодка и не пропуска среща с Молотов - комисарят по външните работи. Така се изнизват 4 военни години. Румънците се бият на фронта, а ние живеем в мир и благоденствие. Единствено малобройни групи терористи, на дейността на които ви обърнах внимание във вчерашната лекция, са тероризирали народа ни, но българската полиция и жандармерия са изпълнявали стриктно задълженията си и лесно са се справяли с тях. Убивали са ги, което е правилно, защото с терористи не се преговаря или са ги задържали и изправяли пред съда. Което също е демократично. И до днес се носят легенди за знаменития полицай Никола Гешев, пред когото терористите са си признавали всички престъпления от игла до конец. През август 1944 г. съветската армия окупира Румъния. На 5 септември СССР прекъсва внезапно и без повод дипломатическите отношения с нашата страна и ни обявява война. Три дни по-късно неговата армия нахлува в родината ни и я окупира. Българската армия остава в казармите. Това е един тъмен и жесток период от нашата история. Днес вие сте свидетели как украинската армия оказва ожесточена съпротива на армията на Руската федерация. Украинците воюват за отечеството си. През 1944 г. правителството на България взема друго решение. Избира несъпротивлението на злото. И следват 45 г. в пълна зависимост от Москва. На 9 септември терористите, наричани от народа шумкари, заедно с някои леви политици и офицери предатели, извършват държавен преврат. Така България става пленена държава. И в Румъния, както и у нас, съветските окупатори монтират свои марионетни правителства. У нас то се нарича първоначално правителство на Отечествения фронт. За кратко време са осъществени масови репресии срещу българския народ. Избити са десетки хиляди българи, организиран е т.нар. Народен съд, пред който са изправени няколко хиляди достойни нашенци по обвинение, че са "фашисти". Близо 3000 от тях - политици, общественици, културни, научни, военни дейци и духовни служители са "осъдени" незаконно на смърт от този престъпен съд, създаден в нарушение на Конституцията на страната. Минават години. Тоталитарната и просъветска власт укрепва, както в Румъния, така и в България. Но постепенно северните ни съседи започват да се дистанцират от политиката на Москва. Румъния например не взема участие в престъпното нахлуване на армиите на държавите от т.нар. съветски блок в Чехословакия през 1968 г. Тази агресия е осъществена през август по предложение на българския комунистически лидер Тодор Живков. И тук специално искам да ви обърна внимание, че комунистическият режим в Румъния бе по-либерален от този в нашата страна. Това се дължи на факта, че гордите румънци не скланят никога глава пред съветските "другари". В това отношение те са много по-близки с поляците, чехите, словаците и унгарците - все народи, които имат достойнството да казват "НЕ" на Москва. Така е и до днес. Защото народ, който не си държи на достойнството и превива гръб пред своите окупатори, не заслужава добра участ. И наистина не беше добър нашият живот по време на тоталитарния комунистически режим. Но обърнете внимание на следния факт. Въпреки че румънският комунистически режим бе по-либерален от нашия, северните ни съседи така бяха го намразили, че разстреляха своя комунистически диктатор Николае Чаушеску. Докато нашият го изпратихме на "заслужен" отдих и дори паметник му бе издигнат, а и до днес Българската национална телевизия ни припомня постоянно за "социалистическия възход" по негово време. Това е съществена разлика, която обаче се усеща по джоба на румънеца и българина. И така, да повторя. Румънците воюват със СССР, трепят като мухи съветски солдати и затова в Москва ги наричат "фашисти". Царство България не воюва със СССР, не изпраща войски на Източния фронт, но въпреки това в Москва определят държавата ни също като "фашистка". А това е сигнал за нашите комунисти, както ви обърнах внимание, да започнат да избиват и те наистина избиват десетки хиляди нашенци, политически, стопански, военен, културен и духовен елит на нацията ни, обвинявайки ги абсолютно несправедливо, че са "фашисти". Избиват ги, за да доставят удоволствие на съветските окупатори, а и за да си укрепят по-лесно властта. Запомнете най-важното. В Царство България е нямало фашистка партия на власт. Българският цар Борис III не е бил фашист. Българските премиери, министри и депутати не са били фашисти. Истинският "фашизъм" – една партия, един фюрер, една война – срещу демокрацията, започва у нас след съветската окупация на отечеството ни и след идването на власт на Българската комунистическа партия. Впрочем, би трябвало да знаете, че тази партия е обявена със закон за престъпна организация, а режимът, който установява в интерес на чужда държава - СССР, в същия закон приет от Народното събрание през 2000 г. е определен като престъпен режим. В този смисъл българският фашизъм е всъщност българският комунизъм. Той се създава не по италиански или германски модел, а по съветски. Това е важно да запомните. Българският фашизъм се нарича комунизъм и е дело на Българската комунистическа партия и на никоя друга. А доктрините на фашизма и комунизма са главните противници на демокрацията, т.е. на живота, който днес живеем. Но като се замислите само колко много народ у нас се бе вапцал с червената комунистическа боя и членуваше в споменатата престъпна организация, лесно ще разберете защо бе труден нашия преход към демокрация. Количественото натрупване на комунисти доведе до рязко снижаване на качеството на живота у нас, до лишаване на българския народ от основни човешки и граждански права и свободи. Правоприемник на БКП е Българската социалистическа партия. Предполагам, че сте обърнали внимание, че тази партия намира подкрепа и от партии, които се афишират като деморатични и твърдят, че са готови да "продължат промяната", т.е. да върнат БСП на власт. Защото през настоящата година това бе единствената осъществена промяна - връщането на власт на бившата комунистическа партия. Така те поставят в опасност българската демокрация, доколкото продължава да се идеализира комунистическото минало, а постиженията на демократичното ни развитие се принизяват и дори напълно отричат. Но това вече е тема за друга лекция. Приятен ден Ви пожелавам. Свободни сте. От фейсбук профила на евродепутата Александър Йорданов. |
Още новини от Национални новини:
