| Днес е Денят на Съединението. Честит празник, пловдивчани! | ||||||
| ||||||
Подготовката за отхвърляне на унизителните клаузи на Берлинския договор и за съединение на разпокъсаните части на страната започва веднага след конгреса. В Княжество България и Източна Румелия се създават комитети "Единство". Първи в новото начинание се впускат революционерите от епохата на Възраждането и на Априлското въстание. Стефан Стамболов, Иван Драсов, Захари Стоянов, Никола Обретенов, Христо Караминков, братята Никола и Георги Живкови и други основават такива комитети в Търново, Пловдив, Русе, Кюстендил, Ловеч, София, Разград, Габрово. Дейността на комитетите е подпомагана от българските правителства, които осъществят постоянна дипломатическа агитация сред официална Европа за националните стремежи на нашия народ. През 1880 и 1884 г. са направени първите опити за обединение, но неблагоприятни фактори от вътрешнополитическо и международно естество осуетяват и двете начинания. През зимата и пролетта на 1885 г. съединисткото движение в Източна Румелия се активизира. В началото на февруари група бивши революционери образуват Български таен централен революционен комитет (БТЦРК). В него влизат Захари Стоянов - председател, Иван Андонов - секретар, Тодор Гатев - касиер, и членове - Петър Зографски, Спиро Костов, Иван Стоянович, Спас Турчев и др. Членовете на комитета поддържат тесни контакти по-видни офицери, като майор Данаил Николаев, майор Сава Муткуров, майор Райчо Николов. През пролетта и лятото на 1885 г. в Чирпан, Сливен, Пазарджик, Ямбол, Хасково и други градове и по-големи села се създават частни революционни комитети. Обединени от националната идея, в тях се записват патриотично настроени интелигенти, ръководителите на спортни и културни дружества, недоволни от източнорумелийското правителство. Комитетите "Единство" също възобновяват дейността си. БТЦРК си поставя за цел борбата за Освобождението на Македония и съединение на Източна Румелия с Княжество България. Организацията получава пълната подкрепа на княз Александър Батенберг и на цялата българска общественост. Без да го афишира официално, назначеният от султана главен управител на Източна Румелия Александър Богориди толерира и поощрява съединисткото движение, макар то да е насочено и срещу него като представител на османската империя. Първоначално усилията на изградената стройна организация от комитети са насочени към организиране на въстание в Македония и Тракия. За целта БТЦРК разпространява възвания до българския народ да се вдигне на въоръжена борба за освобождаването на своите поробени братя; Според плана "революцията в Македония трябваше да бъде едновременно и съединение на Македония и Южна България със Северна". Съвсем скоро става ясно, че е невъзможно едновременно въстание в Македония и Тракия поради негативните позиции на Великите сили и становището на българското правителство тогава. Ето защо комитетите ориентират своята дейност изцяло към подготовката за съединение на Източна Румелия и Княжество България. На първо време БТЦРК си поставя задачата да възбужда народни вълнения/ да пропагандира националноосвободителната идея, да привлича на своя страна въоръжените сили, да дискредитира и деморализира правителството на Източна Румелия. На 19 май 1885 г. въпреки забраната на официалните власти е чествана годишнината от смъртта на Ботев. На тържеството прозвучават революционни призиви за присъединяване на Източна Румелия към княжеството. Огромен отзвук в цяла България получава организираното на връх Бузлуджа честване на 17-годишнината от героичния подвиг на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. На тържеството присъстват повече от 3000 души от двете страни на Балкана, а габровските опълченци пристигат със своето оръжие. На историческия връх дейците на БТЦРК решават да обявят в близко време въстание в Източна Румелия. От основаването на комитета Александър Батенберг е не само в течение на дейността му, но в известна степен е и негов вдъхновител. От началото на 1885 г. младият княз насочва цялата си енергия към подготовката на Съединението. През юли и август той развива активна дипломатическа дейност в полза на предстоящата акция пред правителствата на Англия и Австро-Унгария. Сигналът за въстанието е даден на 2 септември 1885 г. в столицата на Априлското въстание Панагюрище. Две хиляди души излизат по улиците на бунтовния град, гърмят пушки, бият църковните камбани, възторжените възгласи "Долу Източна Румелия" и "Да живее Съединението" ехтят във въздуха. Примерът на панагюрци е последван от бунта на Чардафон Велики (Продан Тишков) в Голямо Конаре. Революционната вълна постепенно залива цяла Източна Румелия. През нощта на 6 септември войсковите дружини, предвождани от майорите Данаил Николаев, Димитър Филипов и Сава Муткуров, напредват към източнорумелийската столица Пловдив, като по свря път се присъединяват към въстаналия народ. Пред конака, където е сградата на правителството, майор Данаил Николаев строява своята дружина, развява опълченското знаме от Шипка и се обръща към войниците: "Ето вече 5-6 години сме на служба на изкуствено създадената Източна Румелия, която е пряко подвластна на 500-годишния тиранин - султана. Тази нощна мен се падна честта да би поведа против турското правителство." Захари Стоянов и Иван Андонов влизат в конака и Заявяват на, последния управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, че е свален и Съединението е извършено, на което той отговаря: "И аз съм българин. Не мога да не чувствам известно удовлетворение в тази минута." На 8 септември Александър Батенберг издава манифест към българския народ. В него князът съобщава за провъзгласеното Съединение и за решението си да го приеме като общонародно дело. На другия ден той е посрещнат тържествено в Пловдив, откъдето изпраща телеграма до правителствата на европейските Велики сили: "Старата Източна Румелия престана да съществува и народът ме провъзгласи за свой княз." Съединението нанася нов удар върху авторитета на Османската империя. Турското правителство заплашва, че ще навлезе с войски в България, за да възстанови нарушеното статукво. То предприема дипломатически стъпки пред Великите сили и търси тяхната помощ. Англия, Австро-Унгария и Русия обаче, отчитайки готовността на българския народ да защитава обединението си и водени от личните си интереси, категорично се противопоставят на една военна интервенция на Турция. От разстоянието на сто и осемнадесетте години, които ни делят от Съединението, внушително се откроява неговото значение като едно от най-забележителните събития в историята ни. На фона на трагични страници за народа ни, когато се обезбългаряват изконни български земи, обединяването на Източна Румелия и Княжество България означава преди всичко сплотяване на по-голяма част от българите в национална държава. В крайна сметка това е най-важната предпоставка за по-нататъшното културно, стопанско и политическо развитие на българската нация. |
Още новини от Новини от Пловдив:
