| Как ще се отрази аварията на "Северен поток" върху околната среда и климата на Земята? | ||||||
| ||||||
Метанът - парников газ, до 80 пъти по-мощен от въглеродния диоксид, се разпространява в атмосферата от три кипящи петна (Швеция съобщи за четвърти теч – бел.р.) на повърхността на Балтийско море, най-големият от които според датските военни е с диаметър един километър, пише POLITICO. Във вторник вечерта председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен осъди "саботажа“ и "умишленото прекъсване на активната европейска енергийна инфраструктура“. Авариралите тръби и изтичането на газ от тях ще въздействат върху екосистемите на Балтийско море. Ето как: 1. Колко метан имаше в тръбопроводите? Нито една правителствена агенция в Европа не може да каже със сигурност колко газ има в тръбите. "Не мога да ви кажа ясно, тъй като тръбопроводите са собственост на Nord Stream AG, а газът идва от Газпром", посочи говорител на Германското министерство на климата и икономиката. Двете тръби на Северен поток 1, които бяха пробити, са в експлоатация, въпреки че Москва спря да доставя газ преди месец. Може да се предположи, че това е голямо количество. Третата аварирала тръба е на Северен поток 2, който не е в експлоатация, но миналата година бе зареден със 177 милиона кубически метра газ. Оценките за общия газ в тръбопроводите, които изтичат, варират от 150 млн. до 500 млн. куб. метра. 2. Какво количество метан ще се освободи в атмосферата? Кристофер Бьотцау, директор на Датската енергийна агенция, спомена пред репортери, че изтичането се равнява на около 14 млн. т CO2, около 32% от годишните емисии на Дания. Федералната агенция по околна среда на Германия изчисли, че течовете ще доведат до емисии от около 7,5 млн. т CO2 еквивалент – около 1% от годишните емисии на Германия. Агенцията подчерта, че няма "запечатващи механизми" по тръбопроводите, така че по всяка вероятност цялото съдържание на тръбите ще бъде освободено. Тъй като поне един от течовете е в датски води, Дания ще трябва да добави тези емисии към баланса си за климата, допълниха от Агенцията. Все още е рано да се прецени дали цялото съдържание на тръбопроводите действително ще отиде в атмосферата. Метанът се консумира и от океанските бактерии, докато преминава през водния стълб. 3. Сравнима ли е тази авария с други подобни? Най-голямото изтичане, регистрирано някога в САЩ, беше изтичането на около 90 000 тона метан за няколко месеца през 2015 г. от Aliso Canyon. Прогнозата за размера на теча в Балтийско море е два пъти повече. В този смисъл Дейвид Маккейб, старши учен от Специалната група за чист въздух определи бедствието като "безпрецедентно“. Мнението му споделя Джефри Каргел, старши учен в Института за планетарни изследвания в Тусон, Аризона, който смята изтичането за "наистина обезпокоително". "Това е истинско екологично престъпление, ако е било умишлено", категоричен е ученият. 4. Ще окаже ли ефект върху глобалния климат? "Количеството газ, изгубено от тръбопровода, очевидно е голямо. Но това не е климатичното бедствие", изтъкна Каргел. Годишните глобални въглеродни емисии са около 32 милиарда тона – в този контекст изтичането представлява малка част от замърсяването, водещо до изменението на климата. То дори бледнее в сравнение с натрупването на хиляди индустриални и селскостопански източници на метан, които затоплят планетата. "Това е малък балон в океана в сравнение с огромните количества така наречен неорганизиран метан, които се отделят всеки ден по света от дейности като фракинг, добив на въглища и на петрол“, сравни Дейв Рей, изпълнителен директор на Институт по изменение на климата в Единбург. Според Лаури Миливирта, водещ анализатор в Центъра за изследване на енергията и чистия въздух, то е приблизително сравнимо с количеството метан, изтекло от цялата руска петролна и газова инфраструктура през всяка работна седмица. 5. Засегната ли е околната среда? Докато газа все още изтича, районът в непосредствената близост е изключително опасен. Въздухът, който съдържа повече от 5%, е запалим, предупреди Рей, така че рискът от експлозия е реален. Метанът не е токсичен газ, но високите концентрации могат да намалят количеството наличен кислород. Затова властите обявиха за рискова зоните около течовете с радиус от 5 морски мили, защото метанът може да повлияе на движението на морските съдове и дори да нанесе щети върху корпусите им. Фауната в близост до изтичащия газ вероятно ще бъде унищожена, особено лошите плувци медузите. Все пак учените не очакват аварията да има дългосрочен ефект върху околната среда. 6. Какво може да се направи? Част от експертите са на мнение, че оставащият газ трябва да бъде изпомпван, но говорител на Германското министерство на икономиката и климата увери, че това не е възможно. След като тръбопроводът се изпразни, "ще се напълни с вода. Сега никой не може да се спусне под вода – опасността е твърде голяма поради изтичащия метан“, заявиха властите и уточниха, че всеки ремонт ще бъде отговорност на собственика на газопровода Nord Stream AG. 7. Трябва ли метанът да бъде запален? Ако метанът бъде запален, това би изглеждало особено впечатляващо и освен това би намалило значително въздействието върху глобалното затопляне. Метанът е съставен от въглерод и водород и когато изгаря образува въглероден диоксид, който причинява между 30 и 80 пъти по-малко затопляне на планетата на тон от метана. Изгарянето във факел, както е известно, е често срещан метод за намаляване на въздействието на изтичащия метан. От гледна точка на чистия климат, запалването на изтичащия метан има смисъл. "Да, определено – ще помогне“, съгласи се Пиърс Форстър, директор на Международния център за климата на Пристли в Университета на Лийдс. Но ще има проблеми с безопасността и потенциални опасения за околната среда, включително замърсяване на въздуха. Експерти смятат, че това е твърде рисковано за съседния туристически остров Борнхолм. 8. Какво ще последва? "Очакваме газ да изтече от тръбите до края на седмицата. След това, на първо място, от датска страна ще се опитаме да се доближим до тръбите, за да установим какво е станало. Можем да направим това, когато изтичането на газ спре“, каза директорът на Датската енергийна агенция Кристофер Бьотцау. |
Още новини от Международни новини:
