| Как за малко този емблематичен паметник в центъра на Пловдив да бъде претопен в кранове за чешми и брави за врати | ||||||
| ||||||
В 11 часа вечерта на първия етаж на банката избухнал пожар. Дежурните офицери и жандарми едва успели да спасят касата на Първа дружина, архивите на Втора и двете бойни знамена. Пожарът бързо се разраствал и всички, освен Гюро Михайлов, панически напуснали горящата сграда. Счетоводителят на щаба Иван Костов направил опит да спаси Гюро Михайлов, като се качил до стаята с парите в горящата сграда и му казал веднага да излиза, ако не иска да умре. Тогава Гюро Михайлов насочил щика на пушката си срещу него и отказал. Михайлов останал на поста си въпреки пожара, в съответствие с чл. 115 от Устава за гарнизонна и караулна служба, приет през 1879 година. В случая единственият, който можел да промени заповедта, бил началникът на караулното отделение. Това бил Никола Костадинов. За да спаси часовия, той се втурнал през горящите стълбища към касата, но тогава подът на горящата сграда се пропукал и в пламъците паднали Гюро Михайлов, началникът му Никола Костадинов и още трима войници, които се опитвали да им помогнат – Илия Кръстев, Костадин Аргиров и Митю Петков. Още от 1906 г. в Пловдив се събират пари за паметник на Гюро Михайлов. Идеята е подкрепена през 1930-те години от дългогодишния кмет на града Божидар Здравков, както и офицерите в града. Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари е изработен от авторски колектив начело с Никола Кожухаров и е тържествено открит на площад "Цар Крум“ на 27 ноември 1938 г. През 1962 г. паметникът на Гюро Михайлов е демонтиран и пренесен първоначално в казармата на 9-и Пловдивски полк, а по-късно – в поделението на Строителни войски. Пловдив тогава е бил подвластен на яркочервени управници, за които думата "гюромихайловщина" е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха как да се отърват от неудобния паметник. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за дрехи. От оксижена и пещта го спаси друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев пренесоха монумента в поделение на Строителните войски, разказва историкът Росен Тахов за "Труд". Ако не беше патриотичното българско офицерство, паметникът на Гюро Михайлов щеше да е претопен в кранове за чешми и брави за врати. През социализма монументът беше изкъртен от центъра на Пловдив, а тленните останки в него - поругани. Най-сетне е нарочен за претопяване. От оксижена и пещта го спасява друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев монументът е пренесен в поделение на Строителните войски. Този случай е разказан на 25 март 1988 г. във в. “Трудово дело". В статията “Митарства по принуда" старши лейтенант Николай Кръстев (след това е кореспондент на “24 часа" от Пловдив) пише: “Не мога да виня ненахитрялото момче и четиримата вестовои, взети от нивите на пловдивските села и станали войници, че не са се спасили. Освен че не са успели да напуснат дървената сграда при бързо разрастващия се пожар, вероятно, побеждавайки своя инстинкт, те са се чувствали длъжни да постъпят така." “Остава надеждата, че паметникът отново ще се върне в Пловдив - в неговия център", добавя офицерът. Общинската Комисия за духовно развитие отговаря с откровена лъжа: “Във връзка с цялостната реконструкция на комуникацията в централната част на Пловдив, която продължи няколко години, се наложи преместването на два големи паметника - фигура на Димитър Благоев (автор Иван Блажев) и фигуралната композиция “Гюро Михайлов" (автор Иван Топалов)." Духовно развитите чиновници дори не знаят кой е авторът на паметника! “През 1984 г. - продължават да нижат небивалици те, - съгласувано с висшестоящи и специализирани органи, фигурата на Д. Благоев намери новото си място, но около другия паметник възникнаха спорове и това го отведе в двора на поделение на Строителните войски." За безродника Благоев има място, а за патриота Гюро няма. През 1880 г. Гюро Михайлов защитава честта на младата българска войска. През 1917 г. от трибуната на Народното събрание Димитър Благоев декларира, че не е българин, а “македонски славянин". “До този момент ОбНС - Пловдив, не е стоял настрана от проблема - четем нататък. - Възложено е чрез СДК “Скулптура" проектирането и са изпълнени отново увредените детайли на пластиката. Разработван е и вариант на архитектурен проект за ново ситуиране, но възникналият спор налага ОбНС - Пловдив, да съгласува отново задачата, съгласно установения ред с Комитета за култура и със СДК “Скулптура" при Съюза на българските художници." "Изпълнението на задачата е в ход и до 30 юни т. г. ще има официално решение за мястото, на което ще бъде поставен паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари", приключва с лъжите абревиатурата ОбНС. “Изглежда, че митарствата на паметника наистина ще свършат - надява се той. - Но защо трябваше да минат толкова години в излишни спорове и всевъзможни ведомствени “съгласувания"? В отговора на Комисията за духовно развитие в Пловдив нищо не се споменава за щастливата случайност, спасила паметника от претопяване. А ако не беше инициативата на офицера Желев? Кой щеше да бъде виновен сега и какво оправдание можехме да имаме пред паметта на героите и въпросите на поколенията?", пише журмалистът Пенчо Ковачев. Пенчо Ковачев пише, че 30 юни 1988 г. не е далече и ще изчака решението на пловдивските общинари. Има да чака! През 1992 година по инициатива на пловдивчани общината решава да върне паметника в центъра на града. На 3 март 1994 г. монументът е официално открит на площад "Централен“ във вида, в който е бил през 1938 г. Решаващи се оказаха усилията на офицерите родолюбци. Помогнаха и мутиралите в демократи комунисти, които се опитаха да измият срама от челата си. |
Още новини от Новини от Пловдив:
