| Мис България 2004 с любопитно признание: Не помня какво стана | ||||||
| ||||||
"Много са различни като характери. Баща ми е доста по-спокоен, по-балансиран, по-уравновесен, докато майка ми е по-експлозивна, все пак художествената гимнастика е спорт, в който те преживяват всичко и емоциите са силни. Изключително строга е била с мен на моменти, дисциплинира ме достатъчно добре, изискваща е", признава Гунчева. "Бях на 5 или на 6, когато ме записа да тренирам художествена гимнастика. Не защото щях да ставам велика гимнастичка. Като един специалист, тя имаше погледа от първия път, че от мен няма да стане националка. Но беше заради това да поддържам фигура, да тренирам, да съм заета, да не се занимавам с други неща. Тренирах до 7 клас, била съм 12 или 13-годишна. Тренирах като истински състезател - по два пъти на ден. В гимнастиката няма значение дали си се насочил към това да станеш професионалист или не, там всички тренират на пълни обороти. Тези, които ще стават професионалисти, тренират дори повече от останалите", добавя още тя. "Харесваше ми до едно време. После обаче започна леко да ми тежи. Исках да си имам детството. Исках да си имам времето със съучениците ми, а го нямах. Когато трябваше да избирам дали да тренирам или да уча, избрах да уча. Има хора, при които спортът им се отблагодарява и отплаща, но при мен нямаше да стане", заяви спортната журналистка. На 15 години печели кастинг за модели и става едно от най-търсените лица на модния подиум. "Аз никога не съм искала да бъда модел. Детската ми мечта беше да стана журналист и да се занимавам с телевизия... Имаше курсове как да ходиш, как да позираш, съпътстващи старта на моделската кариера. Беше ми много интересно. За едно младо момиче е приятно занимание - чувстваш се добре, научаваш нови неща, научаваш се да комуникираш с хора в една по-особена среда", заяви Гунчева. През 2004 г. тя грабва титлата Мис България, но споделя, че няма спомен от моментите след обявяването ѝ за победител. "Имам бели петна. Аз не помня наистина. При мен, когато има много силна емоция, може би по същия начин беше, когато се раждаха децата ми, не помня какво стана. Помня само, че си чух името и нищо после. Все едно съм била под дълбока упойка", добавя Гери. "Отдавна съм свикнала да живея с тежестта на короната, както клиширано се изразяват хората. В някакъв период ми създаваше проблем, докато не знаех точно как да менажирам това усещане да е голямо вниманието към мен, хората да имат някакви очаквания, често пъти да ме подценяват. Масово смятат, че момичетата, които се явяват на такива конкурси нямат особен умствен багаж. Харесва ми, когато после някой е изненадан приятно. Може и да е неприятно, но това вече е друга тема", разказва тя. Преди 13 години голямата мечта на Гунчева става реалност. Оттогава е спортен журналист. С едно от най-дългогодишните лица на медията - Петър Бакърджиев, имат две деца - Самуил и Максим. "Към спортната журналистика ме привлече това, че съм отраснала в тази среда и се чувствам комфортно в нея. Спортната журналистика дава един адреналин, който никой друг не дава. Да се занимаваш със спорт е много различно. Всеки път преживяваш наново нещо. Всеки път е толкова хубаво - искаш да си там и се вълнуваш, преживяваш или пък страдаш. Всички в спорта, особено великите личности, са пример не само за децата, а и за всички нас - за това как не трябва да се отказваме, как трябва да се борим. Някои от тях имат нечовешки лимити. Чета автобиографии на спортисти и всеки път се вдъхновявам все повече и повече", казва Гунчева. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 7051 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/1176 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
