Кинокритикът Благой Иванов: 25-ият кадър е една мистификация | ||||||
| ||||||
Кадърът е изграден от 24 квадрата, които образуват около 1 секунда от времетраенето на един филм, обясни той. "Понякога някои режисьори се правят на интересни и вкарват определен брой фреймове в този кадър, които са с продължителност няколко стотни от секундата. Т.е. ако има някакво съобщение, което трябва да бъде възприето, то не бива възприето, защото ти не можеш да го прочетеш толкова бързо. Ако е някаква визуална стимулация, може да я различиш, а може и изобщо да не разбереш, че такова нещо е минало през погледа ти“, обясни Благой Иванов. Той коментира и добавените от Тео Ушев четири нови кадъра с послания против войната и Путин във версията на филма си "φ1.618“, изпратена за прожекциите в рамките на 45-тия Московски международен филмов фестивал. Според него е спорно дали хората са могли да разчетат посланията на режисьора. "Аз лично успях да видя въпросните кадри във филма, знаех предварително какво съдържат и пак не можах да разбера какво съдържат. Единственият ефект на тези кадри и послания не е, че те влияят и променят начина ти на мислене, просто се създава шум“, коментира кинокритикът. По думите му много по-адекватен и ефективен начин за лансиране на продукт или идея от използването на фреймове са социалните мрежи. "Социалните мрежи са вариант не просто да се проследи каква е тенденцията сред дадена група хора, включително и пазарната, но и да се създават тенденции. Невромаркетингът, който е базиран върху нашата история на търсене в интернет, е много по-успешен начин да продадеш на някой нещо, отколкото ако искаш да го изманипулираш в някакви фреймове и кадри“, каза Благой Иванов. |