| Лекарка от Пловдив, с помощта на смело семейство, спаси живота на жена по време на полет | ||||||
| ||||||
"На тази снимка, в ляво от мен, е Катя. Тя е от село Баня до Банско. Съдбата ни събра в един самолет, и това се оказа съдбовно за нея и изпитание за нас. Летяхме до Ливърпул, откъдето тя щеще да поеме към някакво малко английско градче или село, където си изкарва хляба в складове за замразени храни. Студено ли е, попитах я, след като страшното мина - о, да - отговори тя - температурата на която работим е минус 5 градуса! На същата снимка зад мен е проф. Вичева, лекар-отоларинголог от Пловдив. Седяхме на първите седалки, току до пилотската кабина. Само пред мен имаше две свободни места и точно на тях се разигра кратка, но много драматична ситуация по средата на полета, който нормално трае около три часа и малко. Катя, чието място се намираше някъде назад, беше тръгнала към тоалетната, заета в този момент, но изохка - Ох, лошо ми е и седна на едната от двете свободни седалки пред нас със Стела, съпругата ми. Проф. Вичева, седяща на вътрешното място от съседния ред седалки я погледна и реагира моментално - Тя ще колабира! Така и стана. Диляна скочи, Стела , която знае, че имам опит с таква ситуации, почти заповяда - Олег, помагай! Следващите минути са от онези, които човек не забравя до края на живота си. Започна здрава борба със здраво затворената челюст на Катя, която вече беше "забелила очите" и не дишаше. Очевидно си беше глътнала езика, както се казва по народному. Някак успяхме да отворим устата й, Диляна бръкна по-дълбоко, натисна езика и слаба струя въздух просвири в гърдите на младата жена. И тъкмо се успокоихме, че страшното е минало, последва втори пристъп, после трети. При третия, Катя толкова силно ни захапа, че за миг си помислих, че ще ни отхапе пръстите! Не успя, разминахме се само с болката. Накрая я сложихме да легне на пода, малко вода, малко шамарчета и Катето живна. До края на полета, по заповед на стюардесите/много мили и усмихнати момичета/ тя седя там, където се разигра цялата драма, за да ни е под ръка, така да се каже. Горката, нямаше никаква идея, какво точно се еслучило, че при други обстоятелства това можеше да е последният полет в живота й, а ние като нищо щяхме да влезем в новините, световните! Катя се оказа мило момиче, до края на полета няколко пъти се обръщаше към мен и ми благодареше. Аз от своя страна я успокоявах и усмихнат споделях, че няма нищо по-нормално от това да помогнеш на човек в беда, но си беше истински късмет, че попадна пред очите на две докторки и един "парамедик"! Между другото, още си чакам безплатния билет от Райънеър, който стюардесите ме увериха, че ще ми издействат за проявеното мъжество и гражданска доблест, а на лекарите...е, на тях това им е работа, нали! И последно, като тръгнете да летите, забравете въпроса - "Има ли пилот в самолета", не по-малко важно е - Има ли лекар в самолета? Катя, ако случайно прочетеш текст, приеми нашите поздрави и пожелания за здраве!", завършва разказа си Олег. Адмирации за смелата и човешка постъпка! Браво! |
Още новини от Любопитни новини:
