| Започват строги пости, ето кои имена празнуват | ||||||
| ||||||
Св. Онуфрий Велики още на младини познал учението на Иисус. Станал инок в един манастир, но един ден го обзело силно желание да отиде на самотно място. Така се отзовал в пустинята и станал подвижник. След дълго митарстване Онуфрий стигнал до необикновена пещера, в която живеел един старец. Още щом го видял, непознатият го назовал по име и му предложил да остане при него. Онуфрий приел с радост поканата. Добродетелният човек му показал живота в пустинята. От него научил правилата, които трябва неотменно да спазва, за да запази душата си чиста, а умът си бистър. След време старецът го завел в друга пещера, благословил го и не след много време се споминал. Оттогава Онуфрий заживял на това чудно място в уединение, съзерцание и молитва. Скоро там поникнала финикиева палма, която се покривала с чудни плодове, с които той се хранел. А до нея бликнал извор с прясна вода, която винаги утолявала жаждата му. Тук той се чувствал безкрайно щастлив в своето усамотение. Един ден при Св. Онуфрий дошъл някой си Пафнутий. Той също живеел в пустинята и по време на своите безкрайни митарства срещнал много подвижници. Този човек бил неговият последен събеседник. Преподобни Онуфрий го известил за края на живота си. Когато светият човек умрял, Пафнутий погребал тленното му тяло в малка яма, подобна на гроб и я покрил с големи камъни. В този миг станало чудо - пещерата се срутила, финиковата палма паднала на земята, а изворът – пресъхнал. Свети Пафнутий бил поразен от случилото се. И още дълги години разказвал за светия живот на преподобни Онуфри. На 12 юни църквата почита паметта и на преподобни Петър Атонски. Той бил пълководец във византийската войска и във война с арабите (667 г.) бил взет в плен. Враговете го затворили в тъмница в крепостта "Самар", на р.Ефрат. Преодолявайки множество мъчения в затвора, той дал обет да стане инок. Преподобен Петър бил освободен по чудодеен начин от светителя Николай и от свети Симеон Богоприемец. Отправил се към Рим и приел монашеско пострижение при гроба на свети апостол Петър, а света Богородица го насочила да прекара остатъка от живота си в Атонската Света Гора. Там светецът се подвизавал в малка пещера, където понесъл всякакви лишения. Малко преди смъртта си бил открит от ловци, на които разказал подробности за живота си. Освен това близо 2 месеца след като приключи Великият пост и една седмица след Петдесетница, православният свят отново навлиза в постен период – Петровите пости, наречени още Петрови заговезни или "Апостолски“. Те са установени за подражание на апостолите, които постели, когато са се подготвяли за проповедническа дейност, а също и заради особена почит към светите първовърховни апостоли Петър и Павел. Началото на Петровите пости се определя според деня на Св. Петдесетница и затова неговата продължителност е различна всяка година. Постът продължава до края на вечерното богослужение преди Петровден (който е винаги на 29 юни), но ако този ден се падне в сряда или петък, постният период се регулира съобразно с това. Режимът на Петровия пост е облекчен – пости се от яйца, млечни продукти и месо, но в дните, различни от сряда и петък, се разрешава риба. Задължителен строг пост се полага в деня преди празника, на 28 юни, но ако се случи в събота или неделя, строгостта на поста се облекчава и в този ден се разрешава олио и вино. Днес имен ден празнуват всички с имената Панайот, Панталей и Панчо. |
Още новини от Национални новини:
