Общината и бизнесът стигнаха до Върховния съд в сблъсъка за боклука | ||||||
| ||||||
"Ще обжалваме във Върховния съд. Не можем да си позволим да връщаме милиони от успешната засега кампания по събирането на местните данъци и такси, това ще означава да останем с по-малко асфалтирани улици и нови тротоари", веднага контрира кметът Славчо Атанасов. Според Фратев има големи шансове ВАС да потвърди решението на пловдивските магистрати, което пък да обърне практиката не само в Пловдив, а и в цялата страна за калкулирането на такса-смет и най-вече за начина на изразходването й. В закона точно и ясно било написано, че такса-смет се определя според количеството битови отпадъци и алтернативният метод - като промили върху данъчната оценка на имотите, можело да бъде използван само ако то не се знае. "В хода на съдебното дело вещото лице потвърди, че количеството отпадъци в Пловдив се знае, то фигурира в годишните отчети, които общината регулярно получава от оператора на сметището в Цалапица. През 2006 г. е било 125 хил. т, през 2007 г. - 145 хил. т, а през 2008 г. - 144 хил. т. Защитата търсеше телето под вола, че не можело да се пресметне боклукът на всяко домакинство, но в закона е записано, че таксата се определя на базата на населено място", аргументира се Фратев. Липсвала съразмерност на парите, които пловдивчани плащали, и истинската стойност на услугата и доказателство за това било, че към 31 декември 2008 г. 8 млн. лв. от събраните останали дори неизползвани. Вместо да бъде намалена, таксата наново пораснала и така план-сметката за чистота от 22 млн. лв. скочила на 32 млн. лв. "В план-сметката са предвидени и разходи, които нямат никакво отношение към таксата за битови отпадъци. 722 хил. лв. например са включени за извозването на строителни отпадъци, за което гражданите си плащат отделно. По същия начин в нея не бива да попадат и над 5-те милиона, предвидени за инсенератора - инсталацията за изгаряне на болничните отпадъци, които спадат в категорията на производствените. Защо гражданите на Пловдив да плащат за нещо, което ще обслужва лечебните заведения на няколко области?" - обясни, вметвайки и въпроси, общинският съветник. Нито допълнителното осветление, нито увеличеният брой на охранителите в сметището имали нещо общо със себестойността на сметосъбирането и сметоизвозването. Най-фрапиращо било двойното дране за едно и също нещо - хем за сметището в Цалапица, хем за екозавода в Шишманци. Тъй като се предвиждало в новото предприятие да бъдат преработени 57 хил. т боклук на цена по 30 лв./т и за целта били заделени 1,71 млн. лв., разходите за депото трябвало да паднат почти наполовина, но това не само не се случило, но дори били увеличени с 1,087 млн. лв. Напълно дискриминационно било отношението към фирмите, които плащали 35 пъти повече за чистотата на териториите за обществено ползване - уличните платна, площадите, алеите и парковете. "Има ли значение дали по улиците се движи физическо лице или едноличен търговец и дали по тях пътува държавен служител, управител на ООД или пенсионер, та да се мери с различен аршин?", недоумява Фратев. Бизнес експертният съвет също смята спечеленото на първа инстанция дело като своя морална победа, независимо, че е довело до обтягане на отношенията с градската управа. "Може и една стотинка такса-смет да ми начислят, но ако тя е несправедлива и не им я дължа, никой не може да ме кара да им я дам", обясни още преди време смисъла на делото адвокатът на жалбоподателите Евелина Божикова. (с) ПОТВ |
Още по темата: | общо новини по темата: 27 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/5 ] следващата страница |