| Рисуването като дигитален детокс | ||||||
| ||||||
"Средството на рисуване е вкоренено във всички нас. Това е първото ни средство за изразяване и творчество", казва Джулия Балчин, директор на Royal Drawing School, Лондон: "Като дете, преди дори да можете да говорите, ходите или четете, можете да рисувате. Така, че често това е първият ни начин за себеизразяване". Следователно това допринася за успокоението от това. Рисуването става все по-ценено заради терапевтичните си качества и усещането за пораждащ се "поток". Рисуването стана и още по-популярно по време на пандемията, като приемът на студенти в специализираните заведения се удвоявава. Вземането на молив например и съзнателното маркиране по листа ни свързва с нашите хаптични умения или усещане за докосване и предлага почивка от безмилостното стоене пред екран, което е важно за психичното здраве. Клеър Гилман, главен уредник в Центъра за рисуване в Ню Йорк от своя страна забелязва как страстта към рисуването нараства в затвора като момент на връщане към себе си вероятно. Гилман вярва, че рисуването по-специално предлага "облекчение от стоенето пред екран, към които сме толкова пристрастени. Класът по рисуване принуждава да погледнете света – такъв, какъвто е, а не медииран чрез екран – и да го преведете в рисунка". Можем да заключим, че рисуването е едно от най-старите умения на хората, като ни свързва с предците ни и е първата форма на себеизразяване. Рисуването в критични моменти, като например при затвониците, е начин на връщане към себе си, което също би могло да окаже влияние за терапевтичната му функция като средство за детоксикация от екраните. |
Още новини от Любопитни новини:
