| Почина бележит български писател | ||||||
| ||||||
Работи като редактор в сп. "Родна реч“ (1973–1974), сп. "Септември“ (1974–1975), сп. "Пламък“ (1976); в издателство "Български писател“ (1977); към киностудия "София“ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел "Белетристика“ и главен редактор в ИК "Български писател“. Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991). В литературата дебютира с разказа "Обикновен случай“, публикуван във в. "Сливенско дело“ през 1957, а в драматургията – с пиесата "Сезонът на надеждите“ (останала единствена), играна в Сливенския драматичен театър през 1965. Първата му книга – "Прости чудеса“, излиза през 1966 и получава безпрецедентно количество положителни отзиви. За свой литературен баща припознава Любен Дилов. Признат и уважаван от съвременниците си и от интелектуалците на България, Георги Величков не е от шумните писатели. Освен поведението му и творчеството му е такова. Но той в никакъв случай не е от незабележимите писатели. Поклон пред паметта му! |
Още новини от Национални новини:
