| Свещеник събра в картички историята на Пловдив | ||||||
| ||||||
| Бай Георге, стягай файтона - утре по хладно тръгваме за Рилския манастир! Не вземай зоб за конете, понеже госпожата е приготвила бая куфари и капели." Тази спешна заръка, изписана с калиграфски заврънкулки върху пощенска картичка със запечатан на нея кадър от Главната улица на Пловдив, преди сто години е изпълнила ролята на SMS. Кой е Георги и коя е тази суетна госпожа с многото шапки - историята не казва. Картичката е само миг, в случая може би и значителен, от връзката между подателя и получателя. Има адрес, две клейма с дати и номера на пощаджията, който е пренесъл ценното указание. Да се чете чужда кореспонденция, макар и след толкова години, не е съвсем редно. Затова и рядко обръщам внимание на написаното, освен ако не е нещо важно и свързано с установяването на факт около историята на самата картичка, обяснява отец Васил Цветков. Той е енорийски свещеник в селата Стряма и Момино, преподавател по философия в Духовната семинария "Св. Св. Кирил и Методий", но е познат и като най-големият колекционер на пощенски картички в Пловдив. Събирането на картички е като да се лепи мозайката на времето, един образ понякога говори повече от стотици думи, обобщава отец Васил. Хобито му има предистория в ученическите години, когато при него изкушението да събира различни предмети още се е лутало в различни области. Първото трайно увлечение му стават редките книги, които са издавани в България, но през 50-те години цензурата ги е определила като "упадъчни", а библиотеките са ги вкарали в специалните си фондове с ограничен достъп. Между тях са дори произведения на Емилио Салгари, приключенски романи на Карл Май, Жул Верн... А това бяха книги, които всяко едно момче трябва да прочете в детството си, коментира забраните на времето колекционерът. Интересът му към историята с годините се задълбочава и постепенно осъзнава, че пожълтелите снимки и детайлите в тях го привличат. През 1976 година се записва в секцията по колекционерство към Младежкия дом в Пловдив. Курсът тогава води починалият наскоро поет Веселин Сариев. На Васил му харесва неговата сбирка от стари пощенски картички и понеже той също има няколко решава да продължи. Основната част от колекцията си бъдещият свещеник събира, докато учи в Духовната академия в София. Тогава работи като санитар, строител, в синодалната житарница. Парите му стигат не само за да има самочувствие, когато отново е на площад "Славейков". Продавачите тогава се събираха в един безистен до клуба на филателистите, връща лентата Васил Цветков. На цената на едно кафе са се предлагали много ценни картички. Площадът на антикварите го привлича не само с възможността да напазарува, но и заради срещите с колекционерите. Това са странни птици, с които си струва да се общува, казва пловдивчанинът. И допълва, че те са хора, които в дадена област често имат повече знания от университетски преподаватели. В годините по-късно той обогатява събраното. Обяснява, че количеството не е най-важното - ценността на картичките се определя от тяхното качество, дали са запазени, къде са пътували, от годините, уникалността, събитието или хората, с които са свързани... Неговата колекция надхвърля 2000 картички, пътували между петте континента. Най-старата е печатана в Германия през 1896 г. Някои са уникални със съдържанието си. Като поздрава от 1905 г. на ученика и бъдещ цар Борис до неговия учител по математика, или с печата си - от първата българска подводна лодка. По съдържанието на картичките човек разбира, че нищо ново не се случва под слънцето, представя наблюденията си свещеникът. Любов, раздяла, война, прошения до общината и министерства, честитки и траурни вести... Най-много са издаваните картички с изгледи от градове, от техни забележителни сгради, мостове, паркове. На времето не е било изключение някой да снима улицата, на която живее и да я изпрати като картичка по пощата. Други са т.нар. "събитийни". За Пловдив това е било разрушителното земетресение през 1928 г., например. На една такава илюстрована депеша е сниман човек, спасен след три дни, преживени под руините. На друга - общинският съвет заседава в Градската градина, тъй като използваната сграда е била разрушена. Походът на Дружеството на въздържателите по Главната с плакати "Долу алкохола" също е от категорията на "събитийните". Има поредици като "Първа брачна нощ" или по-известни литературни произведения, които са тиражирани в нещо като фоторомани. Цяла серия е посветена на техническите новости - телефон, мотопед, автомобил... Има "фючър картички", като една на Севлиево с небостъргачи, движещи се между тях трамваи и презокеански лайнери по река Росица. Етнографски сюжети, спортни прояви, карикатури. Изобщо пълната палитра на човешкия живот. Златните години на пощенските картички са от началото на миналия век до Първата световна. Били са еквивалент на днешните SMS-и. На тях са писани не само съдбовни текстове от типа "Чакам те на Чамкория с буйна страст" или "Тръбата тази нощ ни зове - утре флага ни ще се вее над Чорлу", а и за съвсем тривиални неща. Отец Васил е попадал на семейни архиви, които са съдържали по 7-8 лични картички, получени в един ден. Хора, които са живеели дори на една улица, също са общували епистоларно. Когато нямали под ръка картичка, са вземали лист хартия с такива размери и са рисували върху нея. До 1908 г. текстът се пишел върху лицето на "отворените писма". Англичаните за първи път тогава пращат текста и адреса на гърба на картичката като я разделят на две. Има адресирани картички "До началника на трена Марев, за дъщеря му" или "До г-ца Геновева, Бунарджика" и те са стигали, защото градовете са били малки и пощальоните са познавали хората, пресъздава духа на времето свещеникът-колекционер. Особено по време на войните, когато адресът е бил неизвестен или не се е знаело къде са разположени военните части, те са се пращали с надпис "По следа" и са търсили човека от град на град. Войнишките картички са без марки, но с печат на цензурата. Обичайно е било, в рамките на страната, една илюстрована депеша да стига за два-три дни. Между София и Пловдив кореспонденцията е пътувала за ден. Картичка с българския павилион от изложението в Париж през 1900 г. е изпратена на 11 септември и стигнала през Истанбул в Карлово на 4 октомври, показва клеймата отец Васил. Друг поздрав от Тулча, Бесарабия, пътувал до Асеновград 9 дни. Едни от най-добрите картички с изгледи от Пловдив преди войните са на гърка Кавра. Първите са от 1900 година. От бетонен фундамент до сегашната ТВ-кула на Сахат тепе, по поръчка на общината, той снимал периодично изгледи от града, за да документира неговата промяна. Ценят се и картичките със снимки на придворния фотограф Карастоянов. Григор Пасков е фотограф и издател, запечатал подробно 30-те години на миналия век. Друг известен издател под тепетата е Крум Маринов, който предпочитал военните сюжети. Пиер Краварев имал специализирана книжарница само за картички. От илюстрованите писма може да има и чисто практическа полза, заявява отец Васил. По картички от неговата колекция е възстановена в първоначалния си вид оградата на пловдивската семинария и са изградени камбанарията и порталът. Те са били разрушени при разширяването на бул. "Шести септември" и съседното кръстовище. Свещеникът показал на предишния ректор епископ Евлогий как е изглеждало училището в началото на миналия век и той приел комплексът да бъде възстановен в този вид. Според отец Васил, хобито обогатява човека. Но всяка страст е грях и затова гледам да не съм краен, обяснява той увлечението си. Все пак събирането на пощенски илюстрации се нарежда на трето място по предпочитани занимания в света след колекционирането на марки и монети. В Пловдив картички за Пловдив няма, тъй като те са били изпращани от тук за други градове, разкрива една от особеностите на своите търсения свещеникът. За обогатяване на колекцията си използва традиционните срещи на нумизмати и филателисти, около които се събират и хората с пощенски картички. Но най-вече интернет. Чужденците, които притежават наши картички, търсят тук пазар, защото знаят, че те са ценни най-вече за българските колекционери, казва пловдивчанинът. Сега той допълва сбирката си с картички от наши манастири и църкви, за събития от историята на страната и фотоси със стари географски карти. В началото събирах картички, издадени до 1944 г., но годините бързо се търкалят и свалих летвата, признава той. Събирането на картички провокира те да бъдат издадени в сборници, за да бъдат притежавани по този начин от повече хора, смята Васил Цветков. Сега нито държавата, нито общинските администрации проявяват интерес към тези носители на историческа информация. Досега свещеникът е участвал в издаването на два сборника и има още планове в тази посока. Не му е чужда и мисълта да дари колекцията си на Държавния архив или на частна организация, които да се грижат за нея. Убеден е, че, затворена в едно жилище, тя се превръща в колекционерска самоцел. Информацията е на вестник Монитор. |
Още новини от Новини от Пловдив:
