Психологът Александра Петрова: На страха очите са големи - имаме много лоша тенденция у нас | ||||||
| ||||||
"Мозъкът има един много специфичен механизъм, свързан с инстинкта за оцеляване и той се намира в емоционалния мозък, т. нар. лимбична система - амигдалата. Това е когато човек живее в криза - навсякъде около него има страшни новини - случва се нещо лошо с роднини, съседите, на улицата хора се бият, други катастрофират постоянно. Всъщност, инстинкта се обостря, съответно човек не просто избирателно приема новините или ги чете, или ги запомня. В нашия език имаме много хубава поговорка: “На страха очите са големи". Така че в случая, тази избирателност е неконтролируема", коментира психологът. По думите й когато даден човек, група, или семейство постоянно са ангажирани с лошите новини, тази част от автономната нервна система, която е свързана с възбудените процеси, със самосъхранението е постоянно активирана: "Съответно се променя биохимията в тялото и човек е готов да прави много бързи и необмислени реакции. Дори само на този прост принцип, ако около мен тръгвайки за работа някой е направил нарушение, обиждал е, след това в работата някой се е държал агресивно, след това в магазина някой ме е прередил и някой се е държал грубо и ме е обиждал, виждам на улицата хора, които се карат. Когато се приберем вкъщи всичко това ще рефлектира върху хората с които живеем, ако нямаме рационалното осъзнаване да се дистанцирам от всичко това", обясни прихологът. Според Петрова в обществото ни има широко застъпена групова анонимност: "Никой не се бута, образно казано, в живота на другите хора и насилниците много често смятат, че имат право, когато говориш с такъв човек, а те много рядко се появяват в кабинета всъщност. "Самите насилници се появяват, ако има изискване от работодател, ако вече, както се казва “Ножът е опрял до кокала" и нямат избор, защото това рефлектира върху семейството, ако имат деца и тръгват едни процеси, когато вече всичко е излязло наяве като поведенчески модел за насилник. Ако изключим психопатологията, която в нашето общество много трудно се забелязва, ние сме много толерантни към личностните разстройства и смятаме за човек с тежък характер", каза още психологът. |