| Манастир "Седемте престола" и Черепишкият продължават да будят духовни преживявания | ||||||
| ||||||
"Има много различни данни кога точно е създаден манастирът, някои от тях по-легендарни. Основни данни и преписка откриваме за неговото създаване в едно Четириевангелие от 1511 година, от XVI век, също в един служебник от средата на века. Вече след XVI век, през средата на XVIII век има едно цялостно разрушаване на манастира, както и на повечето манастири по българските земи. И вече след Руско-турската война от 1870 г. и едно мирно споразумение, което е подписано от тогавашния султан, позволява вече на християните, които са в Османската империя да строят църкви, манастири, като резултат от примирието с Руската империя. И от тогава вече Осеновлашкият манастир е реконструиран, върнат към своя духовен живот от двама братя-свещеници Тодор и Марко от Тетевен, с помощта на майстор Стоян от Троян“, разказа той. По думите му в началото на XIX век манастирът отново е обезлюден, няколко пъти е бил запустяван, но след това отново е възобновяван. Пламен Михайлов разказа и за някои местни легенди и интересни истории, свързани със Светата обител. "Една от тях е свързана с болярина и цар Петър-Делян с въстанието против византийското владичество през 1040 г., което Петър-Делян организира, тъй като тогава е имало брожение, поради наложени данъци на българските земи. Горе-долу около 1 година е времето, което това въстание е успяло да освободи западната част от българските земи, включително целите Западни Балкани. Едно от преданията говори, че цар Петър-Делян е починал в манастира, който пък бива и временно столица на България, възстановената държава по време на това въстание, като пръв игумен на Светата обител става един от братята на цар Петър - Георгий, син на Гаврил Радомир, може би е не случайно името. Друго пък предание свързва манастира с живота на цар Петър Първи, това, че бил погребан там, данни за съществуването на манастира и на друга сграда на това място преди XVI век няма, освен тези, които преди малко споменах. Иначе, една друга интересна легенда, можем да кажем, е свързана с името Седемте престола и възстановяването на манастира вече по-късно през XVIII век от 7 боляри, които идват от Бесарабия и се заселват в Балкана, заедно с техните семейства. И съответно възникват седем села в близост до манастира и седем престола на новия храм, но това са по-скоро местни предания, свързани и с легендарния Вълчан войвода и с други войводи, за които не е доказан произхода на тези твърдения“, каза той. Друг интересен факт е, че Софроний Врачански е пребивавал в манастира, като можем да открием неговите инициали край останките от римска крепост, която е в близост от "Седемте престола“. В Осеновлашкия манастир е имало богато килийно училище, което от средата на XIX век се е превърнало в духовен религиозен център с особено значение в развитието на околните селища, изобщо на просветно-културната дейност в околността, където е служил Свети Софроний Врачански като част от неговата Врачанска митрополия има доста старинни книги и евангелия, като книги от XV - XVI век.“ По думите му манастирът е бил и любимо място за поклонение на патриарха на българската литература Иван Вазов. Там той е написал своята балада “Клепалото бие" през юли 1899 г., във връзка именно с един монах, който остава самотен и пострадва мъченически при първото разрушаване на манастира от османските турци през XVIII век. Любимата тераса пък на поета, където той пише своя разказ “Една българка", който е публикуван за първи път със заглавието “Челопешката гора" през 1920 г., се намира в Черепишкия манастир "Алеко Константинов също пише за благолепието на манастира и околността в пътеписа си “Българска Швейцария". Унгарският пътешественик Феликс Каниц също пише за Черепишкия манастир и го нарича даже “най-красивото място". Това са места, които са възпявани не само от народното творчество, но и от доста бележити поети и автори, но преди всичко места, които са събуждали духовния живот във времето не само на турското робство, но и след това и продължават да будят духовни преживявания най-вече и молитвена връзка на покойниците с Бога и със Светиите, които се почитат там“, каза в заключение Пламен Михайлов. |
Още новини от Национални новини:
