©

В ДЗЕС 4 промяната предвижда ширината на буферните ивици до водните басейни да се намали от 5 на 3 метра, както е по минимално изискване по Регламент 2115. „Идеята е да останат още два метра производствена зона за земеделските стопани, като тук не става дума за нитратно уязвими зони“, уточни Кировски. 

В ДЗЕС 5 се прави лека „козметична“ промяна. Тя е обоснована на множеството оплаквания от земеделските стопани, които са постъпили в Министерството на земеделието във връзка с това, че когато работят терени, които са наклонени имат сериозни затруднения в работата им и опасност да се обърне да се обърне тракторът. 

„Там ние не противоречим на досегашния текст, но даваме допълнителна възможност се работи по хоризонталите на терена, напречно на склона. Дава се и възможност да има минимална ивична вертикална обработка, така че това да не противоречи на стандарта, който защитава почвите“, разясни Кировски. За този  стандарт предварително има положителна оценка от Европейската комисия и от земеделското министерство смятат, че той ще бъде одобрен.

Промяната в ДЗЕС 6, който е за минимална почвена покривка през периоди и на площи, които са най-чувствителни, предвижда да не се работи през зимен период, като се ограничава чувствителният период за страната само през лятото и се свива до септември. Това е изменението, което е гласувано и по време на заседанието на Комитета по наблюдение. Така се дава възможност на земеделците да изпълнят стандарта, а именно минимум върху 80% от цялата обработваема площ да се поддържа минимална почвена покривка през летния период. 

Този стандарт тормозеше най-много земеделските стопани, тъй като беше необходимо да вложат много усилия и средства, за да го изпълнят. Затова промяната предвижда да отпадне зимния период в шести стандарт, стана ясно от думите на Кировски. 

„ЕК не е щастлива от предложените промени. Първоначалната реакции не са особено положителни, но предстои разговор с доводи, защото нашата работна група беше разширена и в нея сме поканили хора от Института по почвознание „Пушкаров“ и от Националния институт по метрология и хидрология, които с данни доказват, че големият проблем всъщност се явява екстремалното засушаване в последните години през летния период и опасността в деградация на почвата“, сподели експерта с депутатите. 

Кировски обяви, че се надява разговорите с Главна дирекция "Околна среда" на Европейската комисия да бъдат по-успешни този път, тъй като през миналата година българската позиция е срещнала не особено продуктивни аргументи от брюкселските чиновници. 

„Те имат поставена една генерална цел - 80% от почвите да бъдат покрити. Когато стана въпрос за агрономически и чисто климатични особености, нашите доводи не бяха приети. Не бяха одобрени с контрадоводи, което за мене е странно, но аз съм длъжен да отразя националната специфика на стандартите,  защото климатичните условия в Германия, Словения и навсякъде другаде са много различни в сравнение с южната част на Румъния, България, Гърция, Хърватска.

За жалост това, което усещам и виждам от Европейската комисия е, че налагат едни проценти и изисквания за всички, без докрай да се съобразят със спецификите. Надявам се с тези доходи, които сега ги имаме като цифри и поставяйте ги на масата, да успеем да ги убедим в крайна сметка да приемат нашите аргументи“, каза още директорът на Дирекция „Растениевъдство“ в земеделското министерство. 

Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС.

Следете темата и на cap4us.agri.bg