| EUobserver: Облагите от Шенген за България и Румъния са надценени | ||||||
| ||||||
"Plovdiv24.bg" публикува статията без редакторска намеса. През декември страните-членки на ЕС постигнаха споразумение за предоставяне на България и Румъния на частичен достъп до "безграничното" Шенгенско пространство на блока. От 31 март ще бъде премахнат вътрешният граничен контрол по морските и въздушните граници на двете страни. Споразумение обаче за предоставяне на пътуване без паспорт по техните сухопътни граници – много по-спорно и последователно решение – не беше постигнато и остава предмет на по-нататъшно обсъждане. Беше дълъг и труден път, за да стигнат до този етап Двете държави членки се присъединиха към ЕС преди повече от 15 години, през 2007 г., като Европейската комисия за първи път препоръча двете страни да се присъединят към Шенгенското пространство през 2018 г. Впоследствие обаче този ход беше блокиран от държавите-членки в Съвета на ЕС. Решението от декември, при което Австрия, държава, която преди това се е противопоставяла, се съгласи с "частичното" присъединяване на двете страни към Шенген, беше похвалено от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен като "голяма стъпка напред за двете страни и за Шенгенското пространство като цяло", докато Комисията каза в изявление, че ще "насърчи пътуванията, търговията и туризма". Туристите няма да се стичат Дали "частичното" членство в Шенген наистина ще даде тласък на икономиките на Румъния и България обаче е под въпрос. Да започнем с гледната точка, че това ще даде тласък на перспективите за туризъм на двете страни. Един от начините, по които Шенген даде тласък на туризма в ЕС, е като улесни значително еднодневното пътуване от Франция до Швейцария. Можете просто да шофирате или да вземете влак през границата, без проблемите или забавянето във времето, свързани с паспортните проверки. Въпреки това, тъй като частичното влизане на Румъния и България в Шенген не премахва паспортния контрол на сухопътната граница — само на морските и въздушните граници — е много малко вероятно това да насърчи краткосрочните или еднодневните пътувания от тези, идващи от съседни страни като Унгария или Гърция. В края на краищата все още ще има големи опашки на граничния пункт и мрачни граничари, които чакат да подпечатат паспорта ви. Това е лоша новина за туризма, тъй като най-големият източник на туристи в България е съседна Румъния, а най-големият източник на туристи в Румъния е съседна Унгария. Облекчените сухопътни гранични пунктове биха увеличили тези числа с положителни икономически ползи за туристическия сектор. Частичното членство в Шенген също не улеснява процеса на пътуване на граждани на ЕС до Румъния или България със самолет. Въпреки че се предвижда премахване на вътрешния граничен контрол по въздушните граници, гражданите на ЕС вече могат да пътуват до Румъния или България без визи. Така че единственият начин да направи процеса на пътуване по-гладък е чрез намалено време за чакане на летището – тъй като пътниците от ЕС няма да трябва да подпечатват паспортите си. Разбира се, това е малко спестено време на летището, но наистина ли ще стимулира гражданите на ЕС да хванат полет до Румъния или България? Вероятно не. От март ще бъде по-лесно за тези туристи да летят до България или Румъния като част от обиколката си из Европа. Въпреки това вероятно е било сравнително лесно да се направи това на първо място. Според визовия справочник туристи от 142 и 150 държави вече могат да посещават съответно Румъния и България без виза. Това включва турски и израелски граждани – двата най-големи източника на туристи извън ЕС. Търговията също няма да получи голям тласък Тъй като граничните проверки на сухопътните граници ще останат в сила, последиците за търговията отново са ограничени. Това е така, тъй като сухопътният транспорт е важен вид товарен транспорт – според Евростат делът на автомобилния и железопътния товарен транспорт е бил 55 процента от общия товарен транспорт в Румъния и 28 процента в България през 2021 г. Дългите опашки от камиони често се отчитат като облицоващи пътищата, водещи до румънско-унгарската граница. Частичното членство в Шенген не прави нищо за намаляване на транзитния трафик и гладко протичане на търговията по сухопътната граница. Вероятно това може да помогне за насърчаване на морската търговия. Премахването на паспортните проверки по морските граници може да намали разходите за товарни кораби, произхождащи от други страни от Шенген, пристигащи в българските или румънските черноморски пристанища. Това може да ускори доставката на товари и да намали административната тежест за корабните компании. Важно е обаче да запомните, че членството в Шенген засяга свободата на движение на хора в рамките на ЕС — политиката засяга именно хората, работещи на товарни кораби. Свободното движение на стоки съществува откакто Румъния и България се присъединиха към митническия съюз на ЕС през 2014 г. Всякакви допълнителни ползи за морската търговия – чрез ускоряване на оперативната ефективност за корабните фирми – ще бъдат минимални в сравнение с това. В крайна сметка, при запазването на сухопътната граница затворена, решението да се предостави на двете страни "частично“ членство в Шенген е с по-скоро символично значение, отколкото осезаема икономическа изгода. Един сегмент от туристи, които могат да бъдат насърчени да посетят България или Румъния, са граждани на държави извън ЕС, пътуващи с шенгенска виза. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 412 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/69 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Международни новини:
