Българска учителка в Украйна: При всяка тревога спускаме децата в мазетата | ||||||
| ||||||
Тя разказа че през 1838 прапрадядо й и прапрабаба й са дошли тук от с. Катарджино. Дядо й се е казвал Стоян, а баба й - Янка. Имали са познати тук, които са им казали, че местността и условията са добри, и те са останали. Нейната фамилия е Чифликчи, а по мъж е Арнаудова. “От малка, откакто съм се родила, чувам българска реч. В Украйна никой никога не е забранявал да говорим български, тоест ние винаги сме говорили български. Аз завърших 1993 г. българска филология и когато дойдох в училището да питам ще има ли работа, ще има ли български, веднага имах часове с 2, 3, 4 клас по 2 часа седмично. И оттам ние започнахме, та досега от 1 до 4 клас по новата програма имаме 1 час седмично език, от 5-9 клас 2 часа седмично език и 10-11 клас - 2 часа седмично литература, 1 час език, тоест езикът се развива", сподели Елена Арнаудова. По думите й в селото има Дом на културата, в който има много танцови колективи. Откриват и музей, който се е помещавал в старото училище, после в селския хотел и в дома на една от участничките в Народния фолклорен ансамбъл за българска песен - Янка. През 2011 година решават, че мястото на музея е там, където всеки да може да го посети. Благодарение на спонсорството на Георги Гаврилович направили първата зала на музея. Експонатите били малко, но започнали да идват хора, носели и различни предмети-експонати, и бабите плачели и казвали: “Това е майчината ми къща, всичко е както в майчината ми къща". Хората продължават да носят експонати и се наложило да се открие още една зала, отново със спонсорството на Георги Гаврилович, който е техен меценат, покровител и нищо не им отказва. “След началото на войната много хора и млади семейства с децата си са заминали зад граница. В училището намаляха децата, имаме къщи, които сега стоят празни, без стопани. Сега са останали повечето стари хора и селото е замряло и тихо. За наша радост през тези две години в селото е спокойно, тоест нищо не пада, нищо не се взривява, но при всяка една тревога, при всяка една сигнализация, децата веднага ги спускаме в мазетата. В училището имаме специално помещение, под училището. Там има и вода, там има и интернет", разказва Елена. "Имаме мобилизирани немалко хора, а имаме и загинали, за съжаление. Чакаме мира от ден на ден, колкото се може по-бързо, молим се на Господ и в църквата. Винаги молитва звучи и за тези, които са живи, и за тези, които са загинали. Очакваме мир, това е едно от най-големите ни желания - здраве да имат хората и мир. Всичко друго се оправя, можеш да постигнеш всичко, когато има мир и здраве", завърши разказа си Елена Арнаудова от с. Заря в Украйна. |
Още по темата: | общо новини по темата: 88 | ||||||||||||
| |||||||||||||
предишна страница [ 1/15 ] следващата страница |