| Голям български поет: Случи ми се да преживея собствената си смърт | ||||||
| ||||||
"Една жена от Бургас по неизвестни причини публикувала в интернет следното съобщение на фона на черна траурна плоча: "Поетът Недялко Йорданов почина. Вечна му памет.“Мина доста време докато се разсее заблудата, но можете да си представите колко приятели, познати или просто членове в моите три фейсбука как реагираха, писаха съболезнования, звъниха по телефона. Отначало ми беше малко страшничко, после се развеселих и дори си припомниха една стара песничка "Весело бе на мойто погребение“. Така, че имам намерение да поживея още." Йорданов сподели със своите последователи и традиционното се ежедневно стихотворение, което писка в страницата си всяка сутрин: ЖИВ Е ЖИВОТЪТ Странно.. Колко приятели имам... А не очаквах... И съм щастлив... Знам, куриозно е... Необходимост. Пишат ми... С радост, че още съм жив. Тъмно усещане... Съпреживявам своята собствена идваща смърт... Не съм храбрец... Но не се давам... Ето, размина се и този път. Няма опасност... Няма опасност... И ще си пиша... Отново... До край... Жив е животът... Прекрасна прекрасност... Щом като можеш... Още създай... Ето... Дори съм се вече подстригал... И с намалена бяла брада... Боже, дано не съм изкукуригал от тази побъркана свобода... Търся си думички... Честни... И прости... Антипоезия май, че... Нали? Все пак четат я моите гости... И я харесват... Знам ли... Дали? Искам все пак да раздам малко вяра... Пък и на себе си... Както на тях... Ах, че банално... Последната гара... Няма как... Има и мъничко страх... Да не го мислим... Да си живеем... Колкото толкова... Тук и сега... После... Щастливи... Сами ще се слеем Там... Със небесната вечна дъга... |
| Още по темата: | общо новини по темата: 2214 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/369 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
