| Журналист за мизерията по време на соца: За дъвки и бонбонки похарчих надницата за три дни на майка ми | ||||||
| ||||||
"Непрекъснато във фийда ми се навират глупавите снимки от "селото на баба“ и какво "щастливо“ детство сме имали. Хвалят ми се с бруталната бедност, с унижението да нямаме неща, които в Западния свят съществуваха от десетилетия, преди селото на баба да разбере, че ги има! Толкова се дразня от всичко това! Бях на около 13 г., когато открих в гардероба на родителите ми, 9 долара – по един долар. Бяха скрити и увити много грижливо. Нямах представа откъде са се появили, но веднага си ги прибрах. Качих се на първия автобус и отидох в Корекома, в който никога не бях влизала преди, а гледах само витрините отвън. (защото родителите ми нямаха валута). Миризмата на Запада (на Имането) ме зашемети с уханието на парфюми, шоколади, бонбони и какво ли не още, които миришеха на далечен и непостижим прекрасен (и вкусен) свят! Без да се колебая си купих голям Тоблерон, дъвки и бонбони ТИК-ТАК и едно шоколадово яйце! Исках да си взема и гланц за устни, който миришеше на ягода, но парите не стигнаха. Прибрах се горда от себе си и показах на майка ми какво съм накупила. Тя ме погледна тъжно и каза "Тази малка торбичка с неща всъщност е заплатата ми за 3 дни!" Стана ми много съвестно. Да, тя получаваше около 300 лв. на месец и при курса на долара едно към три, излизаше, че работи за към 3 долара на ден, а аз влязох за малко в Корекома и за няколко дъвки и бонбонки похарчих надница за три дни на един социалистически работник! Наистина изпитах срам от постъпката си. По-късно, разбрах че този срам не трябва да изпитвам аз, а тези, които ни докараха мизерията на соца! Затова, не ви искам чугунените печки на баба! Не ви искам вълнените черги, чорапи и гоблени, не ви искам хурките, преждите, саждите, външните тоалетни! Не ви искам филиите с мас, не ви искам зарзаватите и варените компоти, които заробваха летата на домакините! Не ви искам домашната ракия, не ви искам каруците, пърцуците и джибрите, не ви искам селската простотия и ретроградност! Не ви искам хоремага на село, където нямаше нищо! Не ви искам забрадените отрудени баби, които не са видели нищо в живота си! Не ви искам, защото идеята за свобода ви е чужда! Дори и да ви я дадат, вие не знаете какво да правите с нея! Тя по-скоро ви плаши, защото предразполага вие да не сте пасивни наблюдатели на това как минава вашия живот под диктовката на някой друг. Свободата може да ви накара да мислите, да действате, да анализирате да рискувате, да променяте нещо…И най-вече да ви накара да сравнявате и да избирате! А за това се иска малко усилие и безстрашие! И затова като видя поредната филия с меродия върху вестник от "селото на баба“ – ми се повръща! От нея и от вас - соц носталгиците!" |
Още новини от Национални новини:
