| Недялко Йорданов: Той си отиде доброволно след втория опит да прекъсне трудния си живот | ||||||
| ||||||
Той си отиде доброволно след втория опит да прекъсне трудния си живот. В един хотел в Димитровград, в който живееше поради липса на жилище. Остави един прекрасен син – сега талантлив художник – Владимир, кръстен на любимия му поет Владимир Маяковски. Приживе минаваше за пияница, за конюнктурен поет с ватенка... Но в последните години от краткия си живот написа гениални, гневни и тъжни стихове и една поема. Те остават завинаги! А той беше само на 29 – една година по-голям от Ботев, пише Йорданов в страницата си във фейсбук. ПЕНЬО ПЕНЕВ Такъв те помня... Буен... И размирен. И възмутен те съдеше светът. В хотела... Ти... Отново безквартирен, реши да се сбогуваш втори път. И край на писането ти тържествено. И няма смисъл... Няма идеал... И някак лесно и съвсем естествено погълна свойта доза веронал. Защо така... След толкова възторзи... Сега... Или отдавна го реши? "Сто възела“... Разплете само този... И с него свойта вяра удуши... "Дни на проверка“... Провери ли всъщност какво е лицемерие и фалш? Какво е подлост зад любезна външност? Какво е ужас след победен марш?.. Приятелю... Но как да те наричам... Светец?.. Или пияница свиреп?.. Бях първокурсник... И не те обичах... Колежки... Лудо влюбени във теб... На масата... Бутилки... Рецитираш... Есенин, Маяковски... Веселба! Ах, от къде да знам, че репетираш самоубийствената им съдба. Живееше в мъгла... Във сън... Във шемет. Ту дяволски добър... Ту страшно зъл ... Отиде си на двадесет и девет... На повече едва ли би могъл. Облякоха ти както се полага – не ватенка, а траурен костюм. И Партията ни реши веднага... И те погреба с много, много шум. И паметник издигнахме ти ние... И изведнъж обхвана ме тъга... Как искам да си тук... И да изпием по чаша вино... Двамата... Сега! |
Още новини от Национални новини:
