| Какво трябва да знаем за "Мегалополис" на Франсис Форд Копола, преди да гледаме филма | ||||||
| ||||||
Същото важи и за “Мегалополис" - най-новият му филм, който можем да гледаме на голям екран и в България от 1 ноември 2024. Това е забележителна кинопремиера, след като трябва да се обърне внимание, че режисьорът е вложил половината от живота си и 120 милиона долара от личните си спестявания, за да реализира “Мегалополис" - неговия проект-мечта. През годините е бил пренаписван и отлаган безброй пъти, преди да достигне до нас в крайния си вид - с участието на Адам Драйвър, Джанкарло Еспозито, Шая Лабъф, Лорънс Фишбърн и Дъстин Хофман. Сюжетът ни пренася в един по-различен Ню Йорк от XXI век, където архитект (Драйвър) проектира необикновени сгради, с целта да предпазят града от катаклизми, но утопичната му визия е възпряна от корумпиран кмет (Еспозито). Филмът е модерен прочит на реалния исторически заговор и опит за преврат на Катилина срещу Цицерон и Римската република - пословичен пример за сблъсъка на ценностите в Древен Рим. Актьорите cподелят на интервюта и пресконференции за рекламата на филма, че имат положителни впечатления от сътрудничеството си с легендарния режисьор. Други източници споделят за хаотична работна среда и отказът на Копола да прави компромиси с работната си етика, която е основана на правото си на творец да взима независими решения и да доусъвършенства филма си на момента. Това изключително затруднява практическата страна на снимачния процес и в очакването на новини по заснемането на “Мегалополис" изникваха и статии за уволнения и напускания сред екипа. През цялата си кариера Копола е изтъквал, че държи да създава филми без да му се налагат условия за съдържание и ограничения за бюджет. “Кръстникът" е хит за вечни времена и това се дължи именно на своеволията на режисьора - той е водил люти битки с киностудио “Парамаунт", за които в началото на 1970-те е било огромен риск да вложат средствата си в тогава недобре познатия Ал Пачино, или пък в застаряващия Марлон Брандо. От друга страна, инстинктът на Копола да заобиколи намесата на бизнеса в работния му процес. е склонна да доведе и до пълна анархия, както в случая със скандалното заснемане на “Апокалипсис сега" в джунглите на Филипините, който в киносредите е известен като “златният стандард" за труден за заснемане филм и за прахосане на нерви, време и средства. За да избегне подобни неприятни преживявания, в началото на 1980-те Копола основава собствено независимо киностудио на име “Америкън Зоотроуп" (American Zoetrope) - неговият опит да създаде идеалната работна среда, където творците да имат възможността бъдат водени изцяло от страстта си към киното, да обменят идеи, да творят точно каквото желаят и да експериментират с нови технологии, предпазени от решения на външни лица и корпоративният аспект на киното като цяло. “Мегалополис" като идея възниква именно в тази среда и режисьорът ще прекара следващите 40 години в търсене на правилните обстоятелства да го заснеме. Винаги е имало пречки по пътя му, от финансови затруднения и банкрут, задължения да изпълнява поръчкови филми (“Кръстникът 3", “Дракула"), семейни драми. Терористичният акт от 11 септември 2001, който преобръща представите на цивилизацията за дистопия в Ню Йорк. “Мегалополис" с неговата тематика не би се пласирал. Извънредните мерки по време на Ковид-19 епидемията са последното преодоляно предизвикателство в историята на филма и напук на всичко и независимо от резултата, “Мегалополис" е тук и е неподправената визия на истинска легенда на киното, която си струва да се види на голям екран. Автор: Татяна Пенева |
Още новини от Любопитни новини:
