| В Пловдив има улица на името на прадядото на Кирил Маричков, голям приятел на Ботев и участник в Съединението | ||||||
| ||||||
Вечните думи принадлежат на националния ни герой Христо Ботев, а словата му са част от писмо, което изпраща до близкия си приятел Георги Странски. Мъжът е не само съратник на Ботев, но е кум на сватбата му с Венета, а по-късно става и кръстник на дъщеря им Иванка. Странски е познат с делото си на революционер и политик след Освобождението, но в умовете на хората остава завинаги с професията си на лекар, който дори рискува живота си, за да помага на хората в беда. Странски е родом от Калофер Георги Странски е роден на 1 август (13 август нов стил) 1847 г. в Калофер. Едва 17-годишен заминава за Букурещ, където завършва първо медицинско училище, а през 1874 г. получава диплома по медицина в Букурещкия университет. Именно в северната ни съседка Георги попада в средите на хъшовете и покрай родния Калофер се сближава с Христо Ботев. През следващите години работи като лекар в Бузъу и Букурещ и издава книгата "Медицински беседи", която излиза в годината на Априлското въстание. В Румъния Странски е сред основателите на Българското човеколюбиво настоятелство. Обществената организация е създадена от представители на умерените революционни кръгове на българската емиграция, привърженици на Киряк Цанков. Настоятелството си поставя задача да помага на пострадалите в хода на потушаването на въстанието в Босна и Херцеговина (т.нар Херцоговско въстание от 1875 г.). След избухването на Априлското въстание всячески подпомага българското население, като най-значимият акт е материалната помощ и въоръжаване на четата на Христо Ботев. След погрома на Априлското въстание настоятелството е наследено от Българско централно благотворително общество, чийто член отново е Странски. По време на Сръбско-турската война (1876 г.) той участва в румънска санитарна мисия в Сърбия, а през Руско-турската война (1877-1878 г.) е военен лекар в румънската армия. Житейският път на Георги Странски се свързва най-силно с родината му след Освобождението. "След падането на Плевен на 10.ХII.1877 г., вместо да се върне в Букурещ, д-р Странски се установява на работа в Плевен. Плевенчани възторжено посрещат първия български лекар, участник в боевете за освобождението на града. Д-р Странски активно се включва в ликвидирането на антисанитарното състояние на града и масовите епидемични заболявания, резултат на продължителната обсада. Младият лекар е в стихията си - на никого не отказва медицинска помощ, често сам набавя необходимите лекарства, отказва хонорара, предлаган му от бедните болни. Той бързо завладява сърцата на бедните и уважението на богатите. През 1878 г., след подписването на Санстефанския мирен договор, той е назначен за окръжен лекар и управител на плевенската болница. През 1879 г. напуска болницата, защото е избран за представител във Великото народно събрание в Търново", пише в сборника "150 години болнично дело в Плевен (1865-2015)". Болницата е открита през 1865 г. като вакъфска по лично нареждане на Митхат паша. Телеграфно от Русе е повикан военният лекар д-р Ла Брюс който ръководи строежа на болницата на мястото на имарета (сиропиталището) на Гаази Али бей. Разкрити са 40 легла. Персоналът е минимален - д-р Ла Брюс и двама слуги. По време на Руско-турската война на плевенския фронт работят световноизвестните руски медици: проф. Пирогов, проф. Склифасовски, проф. Боткин, проф. Карол Давила и д-р Георги Странски. На 12 октомври 1869 г. д-р Ла Брюс умира от дифтерит. Болницата се оглавява от д-р Роберт Гейзер, швейцарец по народност, който я ръководи до 1877 г. Следва период на управление на д-р Алеко Друмев, а от 1 август 1879 г. на поста застъпва Странски. След Плевен революционерът се установява в Пловдив, където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е директор на финансите, член на Постоянния комитет и негов председател, както и председател на Областното събрание. Участва в организирането на Съединението като член на Българския таен централен революционен комитет и след преврата става председател на образуваното временно правителство и комисар в Южна България. След Съединението Георги Странски е дипломатически агент на България в Белград. Политическата му кариера се развива до министър на вътрешните работи в кабинета на Константин Стоилов и министър на външните работи и изповеданията в правителството на Стефан Стамболов. Той е и народен представител в петото и шестото обикновено Народно събрание. След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. В периода 1897-1899 г. е управител на Александровска болница в София, а през 1899-1900 е окръжен лекар в Русе. "На 4 януари 1904 г. на 56-годишна възраст умира в София. Най-добрата и вярна характеристика на д-р Странски дава директорът на Столичната санитарна служба д-р Михайлов в надгробното си слово: "Във всичкото това неуморно движение д-р Странски се показва много смел, с твърд характер, спокоен като човек, който не знае какво е страх или отчаяние в най-критичните минути", пише още в сборника "150 години болнично дело в Плевен (1865-2015)". Малко известен факт е, че Георги Странски е прадядо на наскоро починалия певец, музикант и легенда на група "Щурците" Кирил Маричков. Прабабата по бащина линия на Маричков се казвала Елена и е сестра на Георги Странски, пише "България Днес". В Пловдив в район "Източен" има и улица, кръстена на големия българин. |
Още новини от Национални новини:
