| Разтърсваща изповед: Надявам се това някога да приключи, защото искам да живея живот без болка | ||||||
| ||||||
Сега той реши да сподели за огромните трудности, които продължава да среща в своето ежедневие, обръщайки се към своите последователни в социалните мрежи, а ето и пълното съдържание на едно от най-емоционалните признания в света на спорта: "Никой не знае това, но всъщност кариерата ми не приключи за мен след мача ми с Делбонис през 2022-ра в Буенос Айрес, когато казах, че излизам за последно на корта. Веднага след това отлетях за Швейцария и преминах през своята пета операция на коляното. Разликата беше, че вече не усещах тази нужда да правя публични новините за своите операции, тъй като открих известен вътрешен мир, когато обявих, че се отказвам в Буенос Айрес и така хората най-после спряха да ме питат постоянно кога ще се завърна обратно. Преминах тайно през процеса на рехабилитация и щях да обявя своето завръщане, ако нещата бяха сработили за мен. Прекарах следващите 2 месеца в селце близо до Базел, но нищо не сработи според първоначалните ми очаквания и легнах под ножа за шести път. Впоследствие се завърнах в САЩ, където ме очакваше пореден процес на рехабилитация и над 100 инжекции навсякъде, инфилтрации и ежедневно страдание. Това е животът ми от онзи мач с Федерико насам. Истината е, че след първата операция на коляното нещата не изглеждаха толкова страшни (Дел Потро има и серии от операции на китката). Всичко започна с онова падане на корта срещу Шаповалов в Куинс и лекарите ми казаха, че ще съм готов за игра след 3 месеца,а аз дори се бях записал за турнирите в зала през есента. Оттогава обаче никога не съм изкачвал стълбите без да ме боли. Болката е там, когато шофирам и дори понякога, когато и заспивам. Това е един кошмар, който няма край за мен. Все още продължавам да търся решение всеки един изминал ден. Мъките започнаха след първата операция. Всеки път ставам емоционален, когато се сетя за нея. Чувствам се наистина ужасно. Ежедневието ми е много далеч от това, което бих искал да бъде. Не мога нито да играя падел, нито да играя футбол. Отнеха ми възможността да правя това, което най-много обичам, а именно да играя тенис. Има моменти, в които вече губя всякаква сила. Не съм неразрушим. Имам някои добри моменти, но почти през цялото време трябва да слагам едно положително лице за пред хората, а вътрешно страдам. Всяка сутрин се събуждам и трябва да приема между 6 и 7 различни хапчета. Стомашни протектори, противовъзпалителни, едно за тревожност - всички тези медикаменти доведоха до напълняването ми и трябваше да спра да приемам дадени храни, за да изглеждам приемливо. Има доктори, които ми казват, че бих могъл да възвърна част от качеството на живота си, ако сложа протеза. Засега обаче ме спират от тази крачка, защото съм твърде млад и трябва да чакам до около 50-годишна възраст. Никога не съм тичал, откакто съм на 31 години, никога не съм играл тенис, никога не съм ритал топка и продължавам да се мъча толкова много с тези стълби. Надявам се, че това някога ще приключи, защото искам да живея един живот без болка. Травмите са едната страна на проблема, но емоционалната болка е много по-тежка за приемане. Чувствах се много силен, изправяйки се срещу тези изпитания, но в крайна сметка разбрах, че не съм чак толкова силен. Коляното ме победи. Имах общо 8 операции, които бяха направени от различни специалисти из цял свят. Всеки път се надявах, че този път нещата ще сработят и всеки път ми се налагаше да им се обадя няколко месеца по-късно, за да им кажа, че нямам никакво подобрение" - завършва трогателната изповед на Кулата от Тандил". |
Още новини от Любопитни новини:
