| Отворено писмо до министъра на отбраната Николай Свинаров от старшина Румен Петров | ||||||
| ||||||
| Пресцентърът на Министерството на отбраната разпространи текста на отворено писмо от старшина Румен Петров, командир на отделение във взвода за ВИП-охрана на 3-ти пехотен батальон в Ирак, адресирано до министъра на отбраната Николай Свинаров. В писмото си рейнджърът разкрива подробности около нападението, при което беше убит българският военнослужещ Владимир Пашов, а други трима бяха ранени. Текстът на писмото: Уважаеми господин министър, Пише Ви старшина Румен Стоянов Петров от Кербала. Днес имах честта да Ви срещна на летище Багдад в качеството си на старши на групата за охрана на старшия национален представител полковник Веселин Цековски. Момчетата тук са впечатлени, че сте поел риска да дойдете и лично да се уверите, че няма да има проблеми при преместването в новата база “Еко” и да ни подкрепите в този труден за нас момент, заради загубата на Владо. Благодарим Ви, че го ескортирахте при последния му полет. Уважаеми господин министър, Моля да имате предвид, че шофьорът на горящия ЗИЛ е успял да избута Владо, своя старши, от горящата кабина и после е скочил, за да се спасява. Владо стенеше “Помощ” в командирската си радиостанция и така насочи нашите усилия да се погрижим за неговите подчинени в горящата каросерия на ЗИЛ-а. Аз лично приказвах, часове преди да се видим с Вас, с полския полковник хирург, който потвърди, че тези сетни усилия на Владо да вика помощ по станцията са намалили шансовете му да оцелее. Аз бях с момчетата, които помагаха на Владо да бъде настанен в линейката и се впечатлих, че в неговото състояние е успял да намери сили да държи радиостанцията и да сигнализира за ситуацията, а не се е опитвал да пълзи със здравата си ръка далече от горящия камион. Не е знаел, че двамата му подчинени в каросерията са оцелели като по чудо. Освен това, моля да имате предвид, шофьорката на линейката, редник Десислава Михайлова, първа съобщи по радиостанцията, че гори точно камиона на Владо, защото ние, оцелелите към момента, все още не можехме да определим кой точно търси за помощ и накъде да се разгърнем. Не посмяха да стрелят и така загубихме само Владо. Времето излезе от забавения кадър, и ние тук, от 3-ти батальон в Ирак продължаваме да си правим ескортите и патрулите. Много хора подават рапорти за оставане в постоянния резерв или да бъдат върнати на редовна служба, за да можем да ходим на мисии. Още веднъж, благодаря Ви лично и от името на моите колеги, за времето и грижата към нас и загиналите ни приятели. |
Още новини от Национални новини:
