| През годините след Първата световна война в останалата свободна територия на разпокъсаното Отечество идват стотици хиляди бежанци от Вардарска и Егейска Македония, Източна и Западна Тракия, Добруджа, а през есента на 1920 г. подобна съдба сполетява много български семейства от Западните покрайнини. На 6 ноември 1920 г. войските на Кралство Югославия, без да дочакат международната комисия да определи точно исканата от сръбска страна военно-стратегическа граница с България, окупират Царибродско, Босилеградско, части от Трънско и Кулско - Западните български покрайнини, останали в пределите на българската държава дори след решенията на Берлинския конгрес от 1878 г. Повече от 50 хиляди българи напускат родните си огнища и се заселват в Белоградчик, Берковица, Перник, Кюстендил и най-много в София. Още на 14 ноември 1920 г. 500 души от Цариброд и околията създават в София Царибродско бежанско дружество "Нишава" с председател Мила (Михаил) Каралеев. След него са създадени подобни организации на бежанците от Босилеградско, Трънско, Кулско. Тези дружества са взаимоспомагателни и целта им е да съдействат за устройването на бежанците преди настъпването на зимата. Няколко години по-късно, на 8 ноември 1924 г., в София се създава "Организация на Западните покрайнини". Заседанията на учредителното събрание се ръководят от шестчленно бюро с председател Йордан Захариев от Босилеград, подпредседатели Мила Каралеев от Цариброд и Евтим Стефанов от Трънско, първи секретар Стефан Йорданов от Босилеградско, секретари Стефан Николов и Станоя Филипов. Според чл. 1 на приетия устав бежанците от Западните покрайнини основават благотворителна културно-просветна организация, която си поставя за цел да обедини и организира принудените да напуснат родните си домове български граждани, в следствие на насилствената окупация на Западните области от Сърбия, като "използва за членовете си създадените облаги от закона за заселване на бежанците и обезпечаване на поминъка им". Организацията се ръководи от решенията на конгресите, а между тях от Върховен комитет. В първия управителен орган са избрани протойерей Архангел Попстаменов и Петър Еленков от Царибродската организация; Евтим Стефанов и Гаврил Любичев - от Трънската; Стефан Йорданов - от Босилеградската, и от провинциалните дружества - Асен Георгиев от Лом, Йордан Станчев от Кюстендил, Анани Вълкадинов от Трън. През следващите години бежанците от Западните български покрайнини създават свои читалища, женски, младежки и спортни организации, но след преврата в 1934 г. всички дружества са закрити по съдебен път. На 1 февруари 1989 г., след почти 55-годишно прекъсване в София представители на Царибродско, Босилеградско и Трънско избират Инициативен комитет за провеждане на Възстановителен конгрес, приемане на устав и избор на ръководство на "Съюз на културно-просветните дружества на българите от Западните покрайнини в България". През ноември 1990 г. е издаден възпоменателен лист "Западни покрайнини", а през лятото на 1991 г. се провежда Национална конференция на земляческите дружества на българите от Западните покрайнини и учреден Съюз "Западни покрайнини". Същата година е възстановено и отбелязването на възпоменателния Ден на Западните покрайнини - 8 ноември. Информацията е на агенция БГНЕС. |
