 © Impact Press Group |  | | Снимка: Архив |
Сензация - и дворецът на хан Омуртаг изплува край Дунава. Още една загадка от българската средновековна история е разгадана. Търсеният десетилетия палат най-сетне изскочи от земята, само на 15 км от Силистра. Първите археологически сондажи в района на откритието започват още през 1972 г., но поради различни причини сериозните разкопки са извършени едва това лято. За двореца се знае отдавна благодарение на известния надпис на Омуртаг върху колоната в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново. Той е разчетен от известния наш учен Веселин Бешевлиев, но съдържащите се описания на местоположението му не са достатъчно ясни - указват само, че се намира близо до Дунава."След толкова много спорове и хипотези можем да сложим точка - дворецът на хан Омуртаг се намира в Дръстър!", щастлив е откривателят му директорът на музея в Силистра проф. д.и.н. Георги Атанасов. За това свидетелства надпис върху колона, напълно идентична с тази от "Св. Четиридесет мъченици" в Търново. На нея се чете: "Ювиги хан Омуртаг", написано с гръцки букви. Самият дворец изобилства с още многобройни други надписи и колони, подкрепящи тезата на проф. Атанасов. Архитектурата му повтаря ханския дворец в Плиска. А цялостният план на селището прилича този на първата ни столицата, само че е още по-добре укрепено. За това свидетелстват останките от 14-метрови стени, подсилени с на гъсто разположени издадени кули, от които нападатели са подлагани на кръстосан обстрел. В рамките на обекта е открито и капище (eзически храм) - второто по-големина след онова в Плиска. Дворецът на хан Омуртаг е бил ханска и царска резиденция чак края на Х век. Същевременно е използван като отбранителна крепост срещу нашествията на маджарите.
Изровиха и позлатени икони, красяли палата на първите патриарси
По време на разкопките проф. Атанасов е открил и патриаршеския дворец. За това свидетелстват уникалните миниатюрни икони, изработени от сребро. Релефът им е в стила на т.нар. неомакедонска школа. В средата на иконите са изобразени архангели, държащи символите на царската власт. Това потвърждават писмените извори от епохата, според които през Х век българските патриарси са ръководели църквата именно от Дръстър.
Последният от тях - Дамян, е пленен през 971 г. заедно с българския цар Борис II, когато византийският император Йоан Цимисхий превзел града.
Дворецът на хан Омуртаг е запазил военните си функции и след падането на България под византийска власт. Разрушен е през ХI век, най-вероятно от нахлуващите по това време в българските земи печенези и узи, след което е изоставен и постепенно е потънал в забрава.
Съживиха кея на българския Помпей
С пълна сила върви консервацията и частичната реставрация на древния град Акра близо до Черноморец, станал известен като "българския Помпей". Благодарение на задържалото се хубаво време вече са възстановени пристанищната кула и част от античния кей. Това съобщи директорът на НИМ проф. Божидар Димитров.
Селището бе открито това лято след мощна буря. Археолозите установиха, че част от Акра е потънал в залива вследствие на повдигане на равнището на Черно море през хилядолетията. Обектът е включен в програмата "Виа Понтика" за развитието на културно историческия туризъм по нашето Черноморско крайбрежие и се спонсорира от Министерството на финансите.
Източник: в. Стандарт |
