 © |  |
На 25 април (7 май по нов стил) 1895 г. на заседание на Руското физико-химическо общество в Санкт Петербург руският физик и електротехник Александър Степанович Попов показва уред за предаване и приемане на електромагнитни вълни без проводник. Устройството на имало кохерер и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигнали, излъчени морзовата азбука. Апарата на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга зала думите "Хайнрих Херц", които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така - и в съвсем буквален смисъл - името на Хайнрих Херц въвежда безжичното предаване на съобщения на разстояние. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предаден сигнал (информация) е основата на претенцията той да се сочи за откривател на радиото.
7 май - денят, в който А. С. Попов представя открието си в Санкт Петербург, се отбелязва като международен ден на радиото и телевизията.
През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. Връзка между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата "Маркони". През лятото на 1911 г. на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, "която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България". Впоследствие, радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения. |
