| Честита Баба Марта! Бели и червени! | ||||||
| ||||||
В миналото мартениците са се правили от различни на цвят конци и с тях за били закчивани само децата, младите моми против болести и домашните животни и дърветата за плодородие и богатство в семейството и къщата. Двата основни цвята днес са белият - символ на живота и чистотата, и червеният - символ на здравето и плодородието. Конците се пресукват като символ на сила и единство. Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците. На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи. Мартениците се носят докато се види щъркел - тогава се свалят и се оставят под камък - на следващия ден по животинките под камъка се гадае за плодородие. В днешно време и тази традиция се е променила в следствие от урбанизацията - мартениците се свалят и се връзват на първото цъфнало плодно дърво. Обичаят да се правят и даряват мартеници е разпространен само в България, в миналото е бил познат и в Румъния, но днес това се счита за отживелица и се практикува само от възрастните хора. |
Още новини от Национални новини:
